Първата ни среща беше с изтъкнатия учител по медитация Шамбу Тхапа — ръководител на Център по медитация в Катманду. По думите на Шесканд той не притежавал задълбочените знания, присъщи на ламите, но всекидневно провеждал сеанси по медитация и въвеждал хората в състояние на сомати.
Господин Шамбу Тхапа ни определи среща в дома си. Още от първите минути той погледна на нас като към обучаващи се в медитиране. Опитите ни да насочим разговора към по-научен стил не постигаха успех. Учителят невъзмутимо ни четеше лекция за ролята на медитацията, като използваше сложни формулировки от типа на: „Очите на мъдростта са очи, които могат да обяснят и видят качество във всичко, за да опознаят себе си отвътре задълбочено и да определят житейската цел, за миролюбивия характер на която не трябва да съществуват никакви съмнения.“
Отначало записвах думите му, но после престанах, просто не можех да проследя хода на мисълта му, а и той постоянно повтаряше: „Do you follow my mind?“, т.е. „Следиш ли мисълта ми?“. Задавайки въпроса „Do you follow my mind?“, правеше пауза и настойчиво те гледаше в очите, очаквайки отговор. Отначало аз всеки път отговарях „Yes“ и също се взирах в очите му. После престанах, понеже паразитната фраза се повтаряше твърде често.
Едва по-късно осъзнах, че омръзналото ми „Do you follow my mind?“ не е паразитна фраза, а начин да бъдеш въведен в състояние на медитация. Тя не позволява на човек да се разсейва и той стриктно следи мислите на учителя си. Аз обаче не исках да изпадам в медитация, а да разбера как тя спомага за влизането в сомати. И тогава приложих метода на самия учител. Улучил подходящия момент, ясно и високо му зададох въпрос и веднага допълних „Do you follow my mind?“, като проницателно го погледнах в очите. Той бе принуден да отговори „Yes“. След като повторих няколко пъти този трик, разбрах, че най-после бях успял да прекъсна неспирния поток на обучаващата проповед и да насоча разговора към нормално събеседване по научни въпроси.
Учителят разказа, че чрез медитацията се достига до сомати, че тя е възникнала в Тибет и оттук се е разпространила в целия свят.
Медитирайки, човек влиза навътре в своята душа. При това е способен да усеща всяка част от тялото си, дори да почувства и проследи промените, извършващи се в организма за частица от секундата. В състояние на медитация човек започва да разбира живота по-задълбочено, може да открие собствения си път в него и да осъзнае, че тялото е само инструмент на душата. След медитация той стига до убеждението, че не си струва да се впрягаш заради материалните страни на битието, например заради пари, в резултат на което става по-миролюбив. Основната цел на медитацията е миролюбието.
Позволете ми да се отклоня за малко и да ви преразкажа мнението на господин Сингх, който работи в школата Ошо в град Пуна (Индия).
Съществуват 112 вида медитация. За всеки човек е подходящ различен вид. Медитацията е преход от едно пространство в друго. Важен момент в нея е „мълчанието“ или „пропадането“. Ако по време на разговор човек замлъкне, концентрирайки вниманието си върху своето мълчание, може да усети „пропадането“. Продължи ли 4–5 секунди, може да усети интуицията. Интуицията е 100% истина, не е мисловен процес, а нещо като подсказване. Ако „пропадането“ достигне 28 секунди, човек се приближава към състоянието сомати, т.е. започва да вижда тялото си отстрани. Обикновено се медитира в позата на Буда. Господин Шамбу Тхапа формулира три стадия на медитация:
1. Селла, когато се навлиза дълбоко в морала.
2. Сомати, когато душата излиза от тялото, а то изпада в каменно-неподвижно състояние.
3. Пражна, когато се достига истинската мъдрост в осъзнаването на живота и мирозрението.
— Какви са особеностите на медитацията при изпадането в състояние на сомати? „Do you follow my mind?“ — попитах аз.
— Yes — отговори учителят по медитация. — За да постигнеш сомати, трябва да се освободиш от отрицателната душевна енергия. Много е важно душата и тялото да са свободни от всичко негативно. В Америка проучват възможностите как да консервират тела за години напред, за да може после човекът да оживее, но не отчитат факта, че запазването на тялото чрез сомати е постижимо само след като се освободи негативната енергия.
— А какъв е механизмът за освобождаване на отрицателната душевна енергия?