— Този механизъм е свързан с концентрирането на ума по време на вдишването и издишването. Дишането е движение навътре и навън, върху което трябва да се концентрираме, като се убеждаваме, че вдишването е живот, а издишването — смърт, а ти самият се намираш в кръговрата на живота и смъртта…
— Това е в съгласие със SoHm — великия принцип, свързан с дишането през носа? — прекъснах го аз.
— Слабо познавам SoHm. По този въпрос знаят повече в Индия — отговори учителят.
— Основният смисъл на SoHm — не млъквах аз — е в посланието „реализирайте се сами“ — както индивидуално, така и заедно. Може би в процеса на медитация (с цел да се изпадне в сомати) умът се концентрира върху самореализацията на човека — и в земния живот (вдишване), и след смъртта (издишване). С други думи, човек се концентрира върху мисълта: „Реализирам се сам, реализирам се сам приживе и след смъртта, за да достигна висшата цел — мъдростта.“ Животът се асоциира с вдишването, а смъртта — с издишването…
— Да, така е — каза учителят, — наистина свързваме вдишването със земния живот, а издишването — със смъртта. И е вярно, че се опитваме да се самореализираме, понеже висшата форма на осъществяване за всеки човек е мъдростта. А да стигнеш до мъдростта (в смисъл да умееш да анализираш душата) можеш само чрез сомати.
— Трудно ли е да изпаднеш в дълбоко сомати, когато пулсът спира, метаболизмът спада до нула, а тялото е в състояние на каменна неподвижност?
— Много е трудно — отговори учителят, — далеч не всеки може да го постигне. Способни са неколцина избраници.
— Защо? Кой ги е посочил?
— Обикновено в школите по медитация хората изпадат в състояние на сомати по три пъти на ден и престояват не повече от час. Сомати само ще ти каже колко дълго можеш да пребиваваш в това състояние…
— Как да разбирам, че сомати само определя продължителността? — учудих се аз.
— Освободената от тялото душа влиза в контакт с други души и с Висшия разум. Там се взима решение колко дълго даденият човек може да остане в сомати.
— Каква роля играе телесното здравословно състояние за удължаването на сомати?
— Има известно значение, но по-важно е температурата да е ниска — така тялото, изпаднало в сомати, се запазва по-добре. То трябва да е освободено от негативизъм, душата не бива да е в плен на отрицателната енергия. Само човек, изчистил в себе си негативното, може да разчита на по-продължително сомати. Общо взето, ролята на тялото е малка, то е само инструмент на душата. „Do you follow my mind?“ — попита учителят.
— Yes. Аз така разбирам думите ви — удължаването на времетраенето на сомати до хиляди и милиони години може да означава, че се поддържа Генофонд на човечеството в случай на глобална катастрофа. В този смисъл хората, изпаднали в дълбоко и продължително сомати, са обречени да станат прародители на нова дивилизация. Те са приели да участват в опита за оцеляване при променени условия на Земята. „Do you follow my mind?“
— Yes — отговори учителят.
— Естествено — продължих аз, — не всеки е допускан до най-продължителното сомати, което би му позволило да стане прародител. Да бъдеш представител на Генофонда на човечеството е твърде отговорно! Те са избраници. Душите им задължително са освободени от отрицателна душевна енергия, т.е. не съдържат негативно заредени торзионни полета. Телата им трябва да са здрави, защото всяко заболяване натоварва с отрицателен заряд. Потвърждение на казаното открихме в офталмогеометричните параметри — „лошият малък триъгълник“ — за проявите на злоба и болести. Напълно разбираемо е, че Висшият разум, т.е. Всеобщото информационно пространство, анализирайки дадена душа, дава или не дава разрешение. Да изпаднеш в дълбоко сомати и да станеш представител на Генофонда на човечеството е възвишена духовна цел. Ето защо в него попадат само достойни хора.
— Да — отговори учителят. — Бих искал да добавя само, че при пражката (като висша степен на медитация) се осъзнават смисълът на земното съществуване и целевите характеристики на личността. „Do you follow my mind?“
После учителят дръпна реч, от която абсолютно нищо не разбрах, дотолкова изобилстваше с абстрактни понятия. Европейският ми мозък трудно схващаше смисъла им.
— Състоянието на клинична смърт — попитах накрая — не е ли нещо подобно на сомати?
— Вярно е, че душата напуска тялото при клинична смърт, но то не е предварително подготвено, както при сомати и не издържа дълго в консервиран вид — отговори учителят.
Тогава му разказах интересен случай от моята работа. При мен като директор на института се приближи сътрудничка, която работеше като шивачка. Тя сподели, че преди седмица изпаднала в клинична смърт след внезапен шок и в това състояние видяла миналото и бъдещето. Помоли ме да й разреша да се запише в курс по ясновидство. Разреших й, след което на шега пуснах заповед: „Сътрудничката Л. Иванова да бъде преназначена от длъжност шивачка на длъжност ясновидец към института със същото трудово възнаграждение. Да се съгласува с главния счетоводител и зам.-директора по въпросите на науката.“