След като пратих заповедта в „Личен състав“, зачаках с нетърпение развоя на събитията. Завеждащата „Личен състав“ — умна жена с висше образование, оформи заповедта и ми я донесе за подпис.
— Към кой отдел да причислим Иванова като ясновидка?
— Съгласувайте проблема със счетоводството и зам.-директора по въпросите на науката.
След броени минути по телефона се обади главната счетоводителка.
— По коя тарифа да начисляваме заплатата на институтската ясновидка? В документите не е посочена подобна длъжност…
Казах й да реши проблема със зам.-директора по въпросите на науката.
След половин час при мен дойде зам.-директорът:
— Усещам, че искате да назначите шивачката-ясновидка в моя отдел. Веднага ще ви кажа, че се съмнявам в способностите й. Освен това нейните пророчества могат да попречат на научния анализ…
В този миг не издържах и си признах, че съм се пошегувал. Всички вкупом се смяхме от сърце. Учудващото беше, че в нашата бюрократична държава от европейски тип шефската дума, особено поднесена като писмена заповед, се възприема безусловно. Никой по веригата не се замисли за какво му е на един очен институт ясновидка? Какво ще предсказва — дали операцията ще е успешна или не?
От друга страна, прояви се слабата осведоменост на нашите хора по въпросите на религията и окултните науки — за тях обикновената дума ясновидка често се асоциира с нещо като координатор. Съмнение предизвикваше само фактът, че с подобна длъжност се удостоява шивачка!
— Не можеш да работиш като ясновидец, трябва да бъдеш такъв — каза в отговор учителят по медитация.
Усещах, че и на него му убягва хуморът в тази история. Източният духовник също не винаги ни разбираше добре, както и ние него.
— Не бихте ли ни демонстрирали медитация с преминаване в сомати? — попитах аз.
— Не е възможно по поръчка — категорично отговори учителят. Сега вече го разбрахме до известна степен.
И тъй, в резултат от срещата уточнихме пътищата, по които се „влиза“ в сомати, изяснихме, че само силните и чисти хора могат да изпадат в подобно състояние. Очертаха се също и разликите между сомати и клиничната смърт.
Напълно разбираемо е, че ние като медици се вълнувахме от въпроса за въздействието върху душата и тялото и възвръщането към живота, т.е. съживяването на човека.
Възможно ли е да се съживи човек?
Навярно мнозина си спомнят как Исус Христос с едно махва-не на ръката съживява или лекува хора. Как да си обясним неговите чудеса в светлината на знанията, получени досега от експедицията, съобразявайки се и със съвременните научни постижения?
Исус Христос може би е имал душа от предишна цивилизация и по-висок психоенергетичен потенциал. Със своите мощни позитивни торзионни полета той е пренасочвал в позитивната посока негативно ориентираните торзионни полета, характерни за болестта и смъртта. Произнасяйки свещените слова, той е освобождавал душата и тялото на човека от негативната психична енергия. Освобождаването на астралното тяло на душата от негативно заредените торзионни полета е оказвало влияние на метаболизма на тъканите и така е благоприятствало оздравяването на организма. Духът, напуснал тялото след смъртта, може да се върне в организма и да го съживи, ако степента на деструктивните (разрушителните) изменения не е толкова голяма. Изглежда екстрасенсите и другите подобни целители използват същия принцип.
Каква сила е използвал Исус Христос, за да се бори с негативната психична енергия? По какво се отличава съживяването от излизането от сомати? Какви са предпоставките и механизмите за връщането на духа в тялото?
Непалският участник в експедицията Шесканд Ариел ни препоръча да се срещнем с г-н Мин Бахадур Шакя — най-изтъкнатия специалист в областта на състраданието. По това време не можех дори да предположа, че едно банално от битова гледна точка понятие като състраданието играе толкова съществена роля не само при лечението на болестите, но и при въпросите, свързани с живота и смъртта.
— Какво общо има състраданието? — попитахме в хор Шесканд.