— Състраданието е велика наука на Изток. Като се срещнете с него, ще се убедите — отговори Шесканд.
Г-н Мин беше нисък, дружелюбен, добре говореше английски. Не си поставяхме за цел да изучим неговата наука, затова му задавахме конкретни и точни въпроси. Г-н Мин точно и ясно отговаряше.
Когато изложихме същността на хипотезата си и показахме рисунката на хипотетичния атлант, той веднага възкликна:
— Страдащи очи. Той има очи на страдалец…
— Защо?
— Имам голям опит. Веднага мога да различа страдащите очи. Какво ви говоря, та вие сте специалист. Сигурно разбирате как го усещам — очите са притворени, стават зли…Ето, вие споменахте „зъл триъгълник“, аз пък сякаш го виждам… Но злобата е условна. По-скоро това е негодувание, предизвикано от страданието.
— Това са очите, изрисувани по храмовете във вашата страна. Като ги взехме за основа и използвахме научния анализ, възстановихме облика на притежателя им. Кой е той? Буда? — попитах аз.
— Не, не е Буда — отговори г-н Мин. — Той е древен, много древен човек.
— Защо тогава страда? Каква е причината? Може би е излязъл от сомати след хиляди години, видял е променилите се условия на планетата, променилите се хора?… Може би е бил един от най-ранните пророци?
— Сомати също е страдание — произнесе г-н Мин, сякаш не беше чул поредицата от въпроси, взе рисунката на хипотетичния атлант, погледна я внимателно и промълви: — Това не са точно страдащи, а състрадателни очи. Този човек е пребивавал в сомати и току-що е излязъл от него. Много силен човек, невероятно силен. Притежава огромна сила на състрадание.
— А какво е сила на състрадание?
— Състраданието е най-мощната добра душевна сила. Ролята й е огромна за човека, за неговите добри дела — отговори г-н Мин.
— Може ли да смятаме, че когато например Исус Христос е съживявал или изцелявал даден човек, е използвал силата на състраданието?
— Да, така е, само силата на състраданието може да прогони отрицателните душевни сили. Състраданието у хората в глобален мащаб играе голяма роля за запазването на човечеството.
— Бихте ли изложили основните постулати на учението?
— Можем да отделим два аспекта на състраданието: състрадание с мъдрост и състрадание без мъдрост — започна г-н Мин. — Вторият аспект води до ревност, завист, злоба. Всички познаваме силата на ревността — колко войни са се водили заради нея…
— Каква е връзката на състраданието със сомати?
— В сомати се изпада чрез медитация, като се прогонват от душата и тялото отрицателните сили. Те могат да бъдат изтласкани чрез силата на състраданието. Това е много важно — силата на състраданието е способна да прогони негативните сили и да прочисти душата и тялото.
— Към кого се проявява състрадание?
— Има два вида: състрадание към определен субект и състрадание изобщо. Първият вид може да излекува даден човек, да го съживи или да го въведе в сравнително кратковременно сомати. Вторият вид е състрадание към човечеството изобщо, грижа за неговата съдба. Този вид състрадание може да въвежда в дълбоко сомати, когато тялото ще се съхранява хиляди и милиони години.
— Ако правилно съм разбрал, излиза, че добрата сила на състраданието е с универсален характер. Тя може да се окаже лечебен фактор, да върне духа в тялото — да го съживи, а така също да въведе индивида в състояние на сомати, включително и до дълбоко сомати, имащо за цел включването му в Генофонда на човечеството. Изглежда силата на състраданието пренасочва негативните торзионни полета на душата в положителна посока. Как обаче да увеличим силата на състраданието, за да оказва тя по-осезаем лечебен ефект?
— Тук е важно да се разграничава истинското състрадание от неистинското — отбеляза г-н Мин. — Мнозина се правят, че изпитват състрадание, но всъщност то е само привидно и не притежава психична и лечебна сила. Истинското състрадание е огромна добра сила. В моята школа преподавам състрадание и учениците ми, които са се научили да изпитват истинско състрадание, оказват положително и лечебно въздействие върху околните, на човек му е приятно да общува с тях.
— Прав сте — казах аз, — всеки е забелязвал в живота си прояви на истинското състрадание. Като хирург зная, че при пациент, чиито роднини изпитват състрадание и се грижат за него, раната зараства по-бързо и се постига по-добър ефект. Очевидно добрата сила на състраданието пренасочва негативните торзионните полета на болестта.
— Майка ми — намеси се и Валентина Яковлева — в детството ми никога не ме лекуваше с лекарства. Тя сядаше до мен, гледаше ме с добрите си очи и казваше: „Дъще, ще ти помогна с любовта си.“