— О, аз се гордея, че изпреварвам цялата планета, така да се каже — усмихна се тя.
— А на момичетата им доскуча — свойски се намеси нашият новобогаташ и кимна към една от израелтянките. — Разрешете да разкажа нещо по-различно, за разтуха…Неотдавна нашите руснаци в Катманду организираха състезание с рикши. Ернст, превеждай… Представяте ли си, ние, яки момчета, седнахме в двуколките, а рикшите, едни такива дребнички непалци, въртят педалите до скъсване, напрягат сили. Ех, че интересно беше! Моят познат Ви-тя победи. Вярно, жал ми беше за рикшите, но ние по толкова им бутнахме, колкото не бяха и сънували.
— Жалко за рикшите — каза израелтянката.
— Не ги съжалявайте — отговори й Венер Гафаров, — те трябва да си печелят хляба. Нямат право на гордост.
— По въпроса за гордостта — продължих аз — Блаватская пише, че когато хората се възгордели и си въобразили, че са богове, тогава и „третото око“ престанало да действа.
— Защо „третото око“ се нарича око, след като е вътре в черепа? — попита ирландката.
— Специалистите по анатомия твърдят, че в процеса на ембриогенезиса „третото око“ се заражда като око. Това е разбираемо, тъй като първите две раси са имали едно единствено око — онова, което ние наричаме „третото“. Същото посочва и Блаватская. Колкото по-високо е духовното развитие на даден човек, толкова по-развита е епифизата — бившето „трето око“.
— Благодаря ви за чудесната вечер. В ресторант „Третото око“ узнах доста за него — сбогува се ирландката.
Руският новобогаташ с решителен жест спря всички, които се бръкнаха за пари, и плати сметката, като не забрави да остави бакшиш на келнера.
— Е, интересно ли ти беше? — обърна се Сергей Селиверстов към него. — Разбираш ли, човек трябва да остави нещо след себе си… Не само пари, не само къща и кола, а и нещо духовно. Децата, ако си спомняш, имат по-развита епифиза, затова те по-добре усещат духовното. Така че, родителите…
— Разбирам — отговори бизнесменът. — Наистина трябва да оставиш на децата си не само къща и кола, но и така да направиш, че да се гордеят с родителите си. Ама не ти ли стана смешно, Сергей, за 20 долара половин нощ заемахме цял ресторант…
Следващия път ще съм по-сериозен
Разбира се, „новите руснаци“ са продукт от несполучливото преминаване към пазарната икономика. Политическите романтици с тоталитарно-комунистическо мислене създадоха само най-грозното творение на капитализма — „дивия пазар“, оглавяван от не най-добрите представители на нацията, хора с ниско културно ниво и криминален манталитет, които бързо се приспособяват към конкретните условия на обществото. Например един интелигентен човек трудно дава и взима рушвет, без който днес почти нищо не можеш да свършиш. А „новият руснак“ го прави без задръжки, защото не противоречи на нрава му. Разбираемо е, че при подобни условия ще спечели новобогаташът, а другият ще обикаля инстанциите до края на дните си в търсене на справедливост.
Ако действието на дивите закони продължи твърде дълго, то безспорно ще доведе до намаляване на интелекта на нацията изобщо, т.е. хората ще започнат да подивяват. Никога преди не съм се замислял над историко-политическия подтекст на понятието подивяване. Изследванията ме наведоха обаче на извода, че то, явявайки се противоположност на прогреса, нееднократно е присъствало в историята не само на нашата, но и на предишните цивилизации. На съшия въпрос ще се спра по-подробно в последната част на книгата. Сега бих искал само да изразя надеждата си, че „новите руснаци“ не са първите диваци в нашата бъдеща — не дай Боже — дива страна.
Днес авторитетът на Русия в чужбина рязко падна не само заради загубата на предишната военна мощ и несимпатичните физиономии на нашите лидери, но и понеже страната ни се представя най-вече от посочените no-горе „нови руснаци“. Те някак си не се връзват с факта, че ние първи преодоляхме свръхзвуковата бариера, покорихме Космоса, създадохме най-добрата образователна система в света и т.н. Човек обаче е склонен да прави обобщения за дадена страна, изхождайки единствено от мимолетната си среща с неин представител.