— Това са очите на мъдростта — заговори отново Римпоче-лама, — които отразяват целите, твърдото желание и онова, което те са длъжни да отразяват. Буда учи, че трябва да се вижда качеството във всичко и това представлява външната форма на мъдростта.
За малко да попитам „Какво са очите на мъдростта?“, но навреме прехапах езика си, понеже усетих, че ще последва водопад от думи, от които абсолютно нищо няма да разберем.
— Това очите на Буда ли са? — все пак попитах аз.
— Буда е имал 32 измерения и 60 качества, едно от които са неговите очи. Специални художници са нарисували тези очи върху стените на храма, за да изразят тяхната мъдрост. Мъдростта струи не само от очите, но и от сърцето… — витиевато говореше ламата.
— Какво можете да ни кажете за подобен нос? — попитах аз и посочих рисунката на хипотетичния атлант.
— Необикновеният нос е проява на необикновена сила…
— А какво е необикновена сила?
— Това е силата на душата.
— Доколкото зная, силата на душата извира от очите…
— От носа също.
— Силата на душата може да има физически прояви — например да премества предмети?
— Може.
— Каква роля играе в такъв случай носът?
— Голяма.
— Какво ще кажете за „третото око“? — попитах аз и отново посочих рисунката.
— Това е кичур косми, взети от веждите — подсмихна се ламата. Той очевидно ни се присмиваше. Датчанинът също ме гледаше с насмешка.
— Чии знания е донесъл Буда на Земята? — попитах аз, призовавайки на помощ цялото си търпение.
— Буда означава свобода. Ако си освободен от усещанията на своето тяло, ще вникнеш в смисъла на мирозданието. Важното е да се усещаш извън своето тяло…
— Та все пак чии знания е донесъл Буда?
— Всички знания са били в ума на Буда.
— Извинете, ще ви задам два последни въпроса. Първо, прилича ли ви този човек на атлант, изпаднал в състояние на сомати?
— Откъде знаете за сомати? — внимателно ме погледна Римпоче-лама.
— За него ни разказаха индийските свами. Имаме достатъчно основания, за да предполагаме, че в Тибет, в определени пещери, се съхраняват в каменно-неподвижно състояние телата на хора не само от нашата, но и от предишни цивилизации. Това е своеобразен Генофонд на човечеството, чието опазване е ваше най-отговорно призвание, скъпи лама. От друга страна, съществува последното послание SoHm. Защо е последно? Защото е предупреждение към човечеството: в случай на самоунищожение Генофондът няма да бъде използван повече, т.е. „консервираните“ хора няма да излязат от дългото сомати и няма да послужат за раждането на нова цивилизация. Затова, скъпи лама, смятам, че е дошло времето да разясним на човечеството: нашата цивилизация може да се окаже последна за Земята. Вижте колко оръжие има струпано по света! А духовното развитие на обществото все повече се заменя с материално-битово, при което основната цел е да забогатееш. Заради пари хората са готови на всичко… Само шепа хора от развитите страни — казах аз, като посочих учениците му, присъстващи в залата — държи на своето духовно развитие. Но те се занимават с духовното си усъвършенстване лично за себе си. А на хора-, та са необходими нови факти и знания, за да повярват истински и искрено в правдивостта и силата на религиозното учение. Защото можем да кажем с ръка на сърцето, че до голяма степен днес религията се възприема само като красива приказка…
Настъпи мълчание. Римпоче-лама барабанеше с пръсти по коляното си. Датчанинът ме пронизваше с поглед.
— Сомати е защитено — внезапно каза той. — Там има сили. Всеки камък…И това не е само мое призвание…Впрочем, какъв е вторият ви въпрос?
— Исках да ви попитам какво знаете за последното послание SoHm?
— Същото, което и вие.
Извиках Римпоче-лама на балкона, пред нас се издигаше кръглата кула на храма с изображението на огромните необикновени очи. Точно тях бяхме анализирали, те ни бяха послужили за първоизточник при реконструирането на човека с необичайната външност, когото хипотетично наричахме атлант. Защо основен символ в непалските и тибетските храмове са тези очи? Какво символизират? Не ни удовлетворяваше разпространеното определение за „очите на мъдростта“. Възможно е древните знания също да са съдържали аспект, подобен на нашата офталмогеометрия, и чрез изображението на очите да са кодирали облика на техния притежател? Може би пред нас бяха очите на човека, станал прародител на нашата цивилизация? Или са очите на човек от Генофонда на човечеството, определен да бъде негов „спасител“, ако то се самоунищожи.