Очите на бъдещия спасител…Може би… Но Римпоче-лама не ни казваше нищо.
Нашето самолюбие беше „удовлетворено“ само от невероятното съвпадение, че изчислените „средностатистически очи“ принадлежат на тибетската раса и че точно тук, в Тибет, всички храмове са украсени с техни изображения.
Направихме си снимка с Римпоче-лама. Датчанинът също стоеше до нас.
— Вие, разбира се, знаете тайната на тези очи — казах аз и посочих към будисткия храм.
— Когато гледаш брадичката ми, не виждаш челото. Ако погледнеш челото, няма да видиш брадичката. Погледнеш ли към едното око, няма да видиш второто. Взреш ли се във второто, не ще видиш първото — произнесе ламата.
— Но окото работи като сканиращ лъч!
Дребният на ръст лама ме погледна втренчено, приближи се към мен и като се понадигна, силно ме потупа по рамото.
— Не се притеснявайте — каза той, тупна ме още веднъж и се разсмя гръмогласно.
Стана ми неприятно. Датчанинът ме гледаше изпод вежди.
— А защо вие не ме удряте по рамото и не се смеете? — учуди се той.
— Вашите сънародници идват, не обръщат внимание на хората, застанали пред мен разговарят на висок глас, хилят се, удрят ме по рамото, докато се снимаме. Защо те — и той посочи към учениците си в залата, — тези германци, холандци, американци, англичани падат на колене пред мен, а вашите руснаци… Та нали аз олицетворявам древната мъдрост и знание, преклонението пред предците! Ето например датчанина — вече 22 години живее в Непал, обучава се на медитация и вниква в древните знания.
Датчанинът кимна.
— Не мога да бъда отговорен за онези руснаци, които са ви посетили — отговорих аз.
— Виждам, че сте сериозни учени, не сте като тях. Но как мога да се доверя на вас, представителите на страна, където има богати хора, невиждащи в нас нищо повече от туземна екзотика? Та те не проявяват нито грам уважение и интерес към нашето древно учение, смятайки, че като имат много пари, целият свят им принадлежи! Русия е богата страна. Непал е много бедна. Но тук, в Непал и Тибет, съществуват знания, които не можете да откриете никъде другаде. Ние уважаваме вашето образование, вашата наука, уважавайте и вие нашата религия. Един ваш сънародник се опита лично на мен да ми пробута 100 долара, след като се бяхме снимали заедно, а добрите хора просто внасят пожертвования.
— Мога само да поднеса извинения вместо тях — отвърнах аз.
— За какво са ми вашите извинения! По-добре поговорете със сънародниците си, изкажете се по телевизията. Ако нашите древни познания попаднат в ръцете на подобни хора, те могат да ги използват за зли дела. Ако същите хора намерят например човек в състояние на сомати, те ще го изложат на показ като див звяр в зоопарка. Китайските комунисти разрушиха храмове и пагоди в Тибет, убиха много лами, издевателстваха над древните ценности. За щастие има сили, които защитават сомати. Те са огромни, никой не може да им противодейства. Вашата страна притежава голяма военна сила, но дори ядреното оръжие е безсилно пред тях. Нали и вие сте комунистическа страна, забравила Бога и издигнала лидерите си до ранга на богове!
— Ние сме бивша комунистическа страна…
— Все едно. Щом у вас има богати хора като тези, които пристигат тук, не може да ви се има доверие. Парите управляват света. Те ще купят почти без пари науката и религията и като не сторят нищо свястно, ще ги погубят.
— Но такива хора има във всяка страна…
— Има, разбира се.
— Позволете, нека да ви обясня. Понастоящем Русия е в трудно положение. След преминаването към свободния пазар науката и образованието отидоха на заден план, а учени със световноизвестни имена се превърнаха в една от най-бедните прослойки на обществото. Слабообразовани хора, които могат само да изчислят процента от своята печалба при покупко-продажбите, забогатяха и си въобразиха, че всичко им е позволено. У нас ги нарекоха „новите руснаци“. Тъкмо те сега наводниха различни страни и по тях съдят за Русия. Но не всички руснаци са от типа „нов руснак“.
— Да, но начело на държавата ви стоят точно такива хора — отсече Римпоче-лама.
— За съжаление е така. Надявам се, не задълго. Политиката е непредсказуема.
Датчанинът, който отново се бе озовал близо до мен, неизвестно защо започна да превежда моите думи на непалски и дори ме помоли да повторя нещо, което не беше разбрал.
— Науката има международен характер — продължих аз, показвайки на датчанина с целия си вид, че не се нуждая от превода му. — Ние, учените на Русия, не сме виновни, че през последните години страната ни придоби толкова неприятен имидж заради „новите руснаци“. Аз съм хирург, обиколил съм 40 страни по света, в много от тях съм бил по няколко пъти. Защо пътувам, чета лекции и демонстрирам новите си операции? Отдавна съм задоволил интереса си към географията. Би било доста по-лесно да превръщам медицинските си открития в големи пари, да ги продам на някоя богата фирма или да създам собствена клиника, където основният дял от доходите ще се излива в моя джоб. Работата е там, скъпи лама, че науката е дар от Бога. Ако Бог ти е дал способността да откриеш нещо стойностно, приеми го като Божи дар, който ще ти донесе лично удовлетворение. Но после ставаш роб на изобретенията си, защото усещаш вътрешния повик да ги разпространяваш все по-нашироко: отначало в научните среди, после — в страната, а след това — по света. Повярвайте, далеч не всеки учен мисли за печалбата или за славата. Най-често печалба няма, а славата неизбежно се размива, след като откритията станат достояние на други учени, които ги доразвиват и модернизират, докато първоначалният носител на идеята постепенно бива забравен. На пръв поглед би било по-логично човек да запази своята уникалност по-дълго, демонстрирайки великолепните резултати от операциите, без да издава тяхната технология. Рядко обаче истинските учени постъпват така, защото повечето усещат повика от дълбините на душата си: откритото от теб не е твоя собственост, то е предназначено за всички хора, ти само си роб на своите способности, инструмент на изобретението си и негов разпространител. Та нали откритието ти е дошло от Всеобщото информационно пространство и същевременно го е допълнило. Затова, скъпи лама, държавата няма нищо общо с този процес, още по-малко нейните лоши представители — „новите руснаци“.