— Ние не можем да отстъпим от светите писания! — възрази ламата.
— Религиозните писания, появили се на света чрез пророците, са предназначени според мен за високообразовани и културни хора. Освен това, както знаете, учението е гъвкаво и може в една или друга степен да се видоизменя съобразно условията на живот. Например започнете да проповядвате, че всеки човек паралелно с духовното си развитие трябва усилено да работа, да се образова и да създаде за себе си и своето семейство достоен бит. Доста бързо ще получите резултати, понеже вие — духовниците, имате огромна тежест и авторитет в страната си. — М-м…да…
— Според вашата религия Буда е познавал две състояния — миролюбиво и гневно. Не е възможно да се постигне всичко чрез миролюбие, понякога трябва и да се разгневиш, за да накараш хората да работят по-добре и да направят страната си богата. А тогава ще се появят условия и за развитие на науката. Ролята на науката е огромна. Какво представлява религията? Това са знанията на предишните цивилизации, получени от тях в резултат на научни изследвания. Затова развитието на науката и допълването на Всеобщото информационно пространство е свято дело. Не може непрекъснато като догма да се използват знанията от Всеобщото информационно пространство — те трябва да бъдат допълвани и коригирани съобразно условията.
— Сигурно сте прав — промълви Римпоче-лама.
— Не би трябвало до такава степен да се принизява ролята на материалното, че да затруднява развитието на науката, чиято святост не можем да отричаме — продължавах аз. — Вземете например сомати. В това състояние духът напуска тялото, но запазва връзката си с него. От своя страна, като се забави обменът на веществата до нула, то може да се запази в консервирано състояние милиони години. Питам — защо трябва да се пази тялото, щом духът има водещо значение? Отговорът е ясен — тялото е създавано в продължение на дълга еволюция и няма никакъв смисъл да бъде пренебрегвано. По-добре е да го запазим, отколкото да го създаваме наново.
— Но сега хората искат да усвоят точно духовното — прекъсна ме Римпоче-лама.
— Вижте учениците си. Погледите на повечето от тях блуждаят. Тези хора, отказали се от битието, едва ли биха въздействали успешно върху обществото, за да повишат духовното му равнище.
Най-многото, на което са способни, е личното духовно удовлетворение.
Датчанинът ме подбутна по лакътя и ме попита нещо на непалски.
— Говорете английски.
— Ние — обади се ламата — се противопоставяме на останалия свят и акцентираме върху духовното развитие.
— Сигурно сте прав. В света трябва да съществува баланс. Ще дам пример, за да илюстрирам вашите думи. Познавате ли трудовете на Посветената Елена Блаватская?
— Да, имам нейни книги.
— От тях разбираме, че пирамидите по света са били създадени с многобройни цели, една от които обаче е запазването на хората в сомати. Тялото на египетския фараон е било изнесено от Хеопсовата пирамида и е изложено в Британския музей. Сигурни ли сме обаче дали египетският фараон не е бил жив, че всички легенди относно египетската тайна за консервиране на човешките тела са просто приказки? Може би египетският фараон се е намирал в състояние на дълбоко сомати. Но сега тялото му е изложено на показ и, разбира се, там не се съблюдават температурните условия, необходими за сомати. Сега душата на фараона едва ли ще се върне в тялото му. Защо необикновените сили не са защитили фараона?
— Мисля, че в пирамидите те не действат.
— Защо?
— Не зная.
— Да анализираме тогава различните видове религии, за да се върнем към ролята им в обществото. Струва ми се, че най-балансираната религия е католическата. В нея присъства и строгата дисциплина, и свободата на личността. Затова страните с католическа религия се оказаха най-развитите. Хайде да я сравним с мюсюлманската. Последната прелива от строги указания и ограничения, не й достига свобода. Резултатът е известен — мюсюлманските страни са по-назад в развитието си. Да съпоставим католическата религия с православната. В последната има повече свобода, но и православните страни са по-назад от католическите. Сравнете бу-дистката и индуистката религия на Индия, Непал, Бутан и околните страни — човекът се е отдал преди всичко на духовно развитие и често пренебрегва материалната страна на живота. Резултатът е известен — независимо от високото духовно развитие икономическото положение на тези страни не е за завиждане. По-встрани е японският вариант на будизма, където духовното се съчетава със строга дисциплина в материалния живот. Резултатът е, че прогресът в Япония е безспорен.