По това време ме посети главният гинеколог на гр. Уфа. Той има подчертано солидна външност — висок, с внушителен корем и огромно овално лице, с гъста брада и високо чело. Едновременно с него в кабинета влезе моята операционна сестра Лена Воронина — красиво, миловидно, дребничко момиче. Лицата на двамата толкова се различаваха, че аз им предложих да участват при компютърното заснемане на офталмогеометричните им параметри. „Ако лицата им толкова не си съвпадат — мислех си аз, — по какво ли се различават очите им?“
Въведохме изображенията им в компютърната памет, като добавихме лицето на 14-годишно момче — син на нашата сътрудничка Олга Ишмитова. После анализирахме геометричните фигури, които се получаваха от допирателните на долните и горните клепачи. Получихме два четириъгълника — голям (от съединяването на допирателните, прокарани по външните криви на клепачите) и малък (съответно — по вътрешните криви). Формата и размерите на тези два четириъгълника и при тримата участници се оказаха напълно различни, но големината на роговиците, намиращи се в големия четириъгълник, бяха еднакви. Така възникна идеята да използваме диаметъра на роговицата като мерна единица при математическия анализ на големия и малкия четириъгълник, а и на техните взаимоотношения. В крайна сметка това ни позволи да изразим математическите характеристики на четириъгълниците чрез уравнение, чието решаване даваше число, определящо офталмогеометрията на изследвания индивид.
Съпоставката на гореспоменатото „офталмогеометрично число“ при главния гинеколог, сестрата и момчето установи значителни разлики при всеки от тях. Главният гинеколог имаше 3474, сестрата — 2015, момчето — 2776.
Възможно ли е индивидуалните характеристики на големия и малкия четириъгълник да се съпоставят с лицето на всеки човек? Разчертахме лицето на главния гинеколог, представяйки го като комбинация от геометрични фигури. Същото сторихме и с лицата на сестрата и момчето. После установихме математическите зависимости на комбинациите от геометрични фигури, описващи чертите на лицата, с геометричните характеристики на четириъгълниците. Тези зависимости се проявяваха доста ясно, затова, като взехме четириъгълниците на главния гинеколог, реконструирахме основните черти на лицето му, което постигнахме и с лицата на сестрата и момчето.
Така разбрахме, че сме открили принципа за реконструиране на лица по геометричните характеристики на очите. Систематизирането на данните от 1500 души усъвършенства методите на работа, но не успяхме да достигнем пълна точност. Защо? Защото бяхме определили 22 офталмогеометрични характеристики, а четириъгълниците бяха само две от тях. А едновременният математически анализ на всичките 22 параметра се оказа нещо толкова сложно, че не можахме да го осъществим.
Нещо повече — тези 22 параметра постоянно се променят в зависимост от емоциите и общото състояние. Каква изчислителна мощност притежаваха малките подкорови възли в човешкия мозък, преработващи подобна офталмогеометрична информация! Та нали те я преработват за миг и я предават в кората на главния мозък във вид на образи, усещания и други подобни чувства, независимо че размерът им (около 1 см) е несъпоставим с капацитета на съвременния компютър. Наистина велик е Бог, създал подобно компютърно съвършенство в мозъка! А ние съумяхме да обработим математически само два параметра от 22-та съществуващи! Но дори и малкото постижение ни позволи достатъчно уверено да твърдим, че офталмогеометричните параметри на всеки човек са строго индивидуални и са нещо като рождено петно. Те постоянно се променят, но запазват основните черти на вродената си индивидуалност.
Същевременно тези индивидуални параметри са „скачени“ за геометричните характеристики на чертите на лицето и дори за някои части на тялото, затова е възможно да се реконструира цялостният облик на човека в ориентировъчните граници, маркирани от геометричните характеристики на очната част на лицето. Ето защо, гледайки даден човек в очите, възприемаме повече информация, отколкото от самите очи.
Да обобщя — единствената постоянна величина в човешкия организъм (диаметърът на роговицата) се намира в пределите на офталмогеометричните схеми, сякаш подсказва, че тъкмо тя е мерната единица в офталмогеометрията.
В очите се отразяват почти всички процеси, протичащи в организма и мозъка, и те могат да се проследят по промените в посочените 22 (а защо не и повече!) параметри в очната част на лицето. В бъдеще офталмогеометрията, разбира се, ще бъде изучена и ще доведе до решаването на много проблеми в областта на медицината и психологията. Самата природа ни тласка натам.