Преди 11 000 години атлантите от „острова на Платон“ видели на небосклона нова звезда. Тя се уголемила и скоро, както описва Нострадамус, започнала да бълва нетърпима жар. Това била кометата Тифон (по Нострадамус), която паднала в района на Атлантическия океан. В резултат „островът на Платон“ потънал, а последните атланти на земното кълбо загинали. Кометата пробила земната кора и в океана се изляла магма. В атмосферата се издигнало голямо количество пара и прах и над Земята за дълги години се спуснала тъма. Зародилата се по онова време наша цивилизация отново попаднала в трудни условия за оцеляване.
Китайските източници също описват Атлантида и посочват, че е пропаднала на дъното на океана, а спасилият се „китайски Ной“ продължил човешкия род.
За причините, довели до гибелта на Атлантида, съществуват две мнения. Първото — на Е. Блаватская, гласи, че е геологически катаклизъм. Второто („Хрониката на Акаши“, Лобсанг Рампа, Нострадамус, отново Блаватская на друго място в книгата си) свидетелства за греха на атлантите, които злоупотребявали със знанието и новите технологии.
Разсъждавайки за гибелта на Атлантида, нямаме право да изключим периодично повтарящите се геологически катаклизми. Но не можем да пренебрегнем и ролята на греха, колкото старомодна и религиозна да ни се струва тази мисъл. От получените по време на експедицията сведения става ясно, че атлантите са били включени към Всеобщото информационно пространство (Бога) и оттам са черпели знания. Използването им за военни цели наистина е било голям грях. И само Бог знае какво влияние оказва финият свят (светът на психичната енергия) върху физическия — може би негативната енергия води до геологически катаклизми. Не можем да не се съгласим обаче, че грехът на атлантите е довел до тежката карма за нашата цивилизация, изолирана от знанията на Всеобщото информационно пространство и принудена да се реализира сама. Само малцина Посветени имат правото да влизат в системата от знания на Висшия разум.
Ако съберем откъслечните и разнообразни сведения за взаимоотношенията между атлантите и хората на нашата цивилизация, посочени от Е. П. Блаватская (т. 2, с. 178, 278, 384, 387, 439, 440, 441, 495, 509, 532, 533, 536), в „Хрониката на Акаши“ (с. 31, 33, 34, 37, 38, 41, 46, 56) и Лобсанг Рампа (с. 240), се получава изключително интересна картина.
Хората от нашата цивилизация са се появили в недрата на атлантическата почти 200 000 години преди потопа (станал преди 850 000 години), т.е. повече отпреди 1 000 000 години. По онова време атлантите започнали да раждат деца с необикновена за тях външност — точно те били първите хора от петата раса (нашата цивилизация). Отначало това се е смятало за анахронизъм. Но такива деца се появявали все повече. Те били по-ниски на ръст от атлантите, в сравнение със съвременния човек обаче били по-високи и едри.
В периода на съвместния живот с атлантите преди Всемирния потоп за хората от нашата цивилизация, както и за атлантите, не важал принципът SoHm, т.е. те също са били включени към Всеобщото информационно пространство. Последното послание SoHm започнало да действа доста по-късно — след Всемирния потоп. След него са се спасили малък брой атланти, сред които имало жълти, кафяви, червени и черни. Оцелели са също и хора от петата раса (нашата цивилизация). И атлантите, и хората от нашата цивилизация били спасени от Вайсвата Ману (или Ной), който бил атлант, както твърди Е. Блаватская (т. 2, с. 278).
Има сведения, че хората от нашата цивилизация дори и след Всемирния потоп не преставали да воюват с оцелелите атланти. Изглежда тези войни са останали в паметта ни като древни легенди и сказания, разказващи за смели рицари, побеждавали великани (деви и пери) и същества, надарени с магьосническа сила („третото око“?). Въпреки това атлантите и хората от нашата цивилизация се размножавали не само отделно едни от други, но се и смесвали помежду си. И това се проточило до времето, когато потънал „островът на Платон“ (преди 11 000 години). По-старата раса (атлантите) губела все повече от отличителните си признаци и придобивала чертите на по-младата и нова раса. Египетската цивилизация, която най-дълго и мирно съществувала съвместно с атлантите от „острова на Платон“ и се е смесвала с тях, придобила много от тайните знания и технологии на атлантите.
При смесването жълтите атланти станали родоначалници на китайците, монголците, туранците; черните — на негрите; червените — на евреите; кафявите — вероятно на европейците. Отбелязват се два източника за произхода на човечеството — Тибет и Африка. Струва ми се обаче, че африканският първоизточник на нашата цивилизация е загинал преди 11 000 години заедно с „острова на Платон“ и доминиращ се е оказал тибетският източник, което се потвърждава от офталмогеометричните изследвания.