Най-интересно е следното: всички автори отбелязват, че оцелелите след Всемирния потоп хора от четвъртата и петата раса били управлявани от „божествени царе“. Кои са те? Ако си спомним, че същите автори наричаха лемуро-атлантите Синове на Боговете, можем да предположим, че след Всемирния потоп точно лемуро-атлантите са управлявали хората от четвъртата и петата раса. Те са ги обучавали как да развиват своите знания, загубени след потопа. Душите на „божествените царе“ били свързани с Висшия разум.
От къде са се появили на Земята обаче лемуро-атлантите, загинали по време на предишната глобална катастрофа 1 000 000 години преди Всемирния потоп? Така по пътя на логиката стигаме до извода за съществуването на Генофонда на човечеството, включващ хора от различни цивилизации, откъдето те могат да излизат при необходимост.
Заключение
Лемурия и Алантида, съществували на Земята една след друга, са били високоразвити цивилизации. Но развитието на всяка от тях неизбежно довеждало до конфликти и войни, които предизвиквали гибелта им. Земята преживяла две глобални катастрофи. Първата унищожила лемурийците, втората — атлантите.
Всяка цивилизация се е зараждала в недрата на предишната. Нейните древни знания и технологии не се предавали обаче на следващата. Оцелелите след глобалните катастрофи хора, поставени в сурови условия на живот, губели своите знания и технологии и възниквала опасността да подивеят напълно. И само знанията, запазени в дълбоките пещери, както и „божествени царе“, появили се неизвестно откъде, им помагали да се развиват и да вървят по пътя на прогреса.
Може би наистина съществува Генофонд на човечеството, включващ представители на различни цивилизации в състояние на сомати, чиято задача е да запазва живота на планетата и в случай на глобални катастрофи да управлява оцелелите, както и да дава нови кълнове човешки живот? Нашата цивилизация също може да бъде сполетява от глобална катастрофа. Дали Генофондът съществува все още? Какво има там, в сомати-пещерите?
В сомати-пещерата
В двете предишни „глави“ се отклонихме от хронологичния ход на нашата експедиция, за да обобщим различните сведения за Буда и представителите на предишните цивилизации. Ще напомня само, че след продължителната беседа с Бонпо-лама двамата с него се усамотихме в друга стая и проведохме разговор очи в очи.
„Не ще кажа това дори и на Бог!“
За какво си говорихме с Бонпо-лама?
Читателят сигурно ще се досети за естественото ми желание да се срещна с Особените хора, които посещават сомати-пещерите, за да проверим, макар и в някаква степен, сведенията, които бяхме получили. Ще кажа само, че разговорът ни с Бонпо-лама доведе до дълга поредица от допълнителни срещи, в резултат на които все пак успяхме да уточним района, където се намира една от сомати-пещерите, а също и имената на двамата охраняващи я. Къде се намира тя и как се казват Особените хора? На този въпрос ще отговоря с техните думи: „Не ще кажа това дори и на Бог!“ Надявам се, читателят ще ме разбере — твърде свято е това място и твърде много зли сили има по света.
Какво искахме да намерим в сомати-пещерата?
Подготвяйки се за похода към сомати-пещерата, разбирахме добре, че едва ли ще имаме късмета безпрепятствено да влезем в нея и да видим хора от нашата и предишните цивилизации, изпаднали в сомати. Сведенията за психоенергийната бариера едва ли бяха измислица. Ами ако все пак влезем, как ли ще почувстваме въздействието й? Какво ще е то? Няма ли да загинем?
Скептиците са склонни да смятат, че знаят всичко и че тайните на природата вече са разкрити. Трудно се говори за неизвестни видове енергии, особено от психичен характер. Но подобни скептици са съществували и в началото на XX век, когато още не е била известна ядрената енергия, макар да са били регистрирани случаи на тайнствена смърт в райони с уранови залежи. Подобен вариант вероятно съществуваше и тук.
Как ще реагират Особените хора на нашата поява? Бяха ни предупредили, че може би препоръчителните писма, в които ставаше дума за сериозността на нашия научен подход, няма да помогнат и те ще отговорят: „Не ще кажа това дори и на Бог!“. Оставаше ни да се надяваме, че рисунката на хипотетичния атлант може би ще ни помогне и Особените хора ще ни сметнат за пазители на сома-ти-пещери в Европа и в крайна сметка ще успеем да обсъдим с тях външността на хората в сомати съгласно принципа: „Нашият изглежда така, а как изглежда вашият?“. Може би Особените хора ще се заинтересуват от нашия подход за реконструиране външността на хората от предишните цивилизации и ще внесат известни корекции в него? Казано с други думи, надявахме се не на пряк разказ, а на беседа по косвените признаци, по време на която те биха могли да ни споделят информация, без да разкриват директно великата тайна.