— Има ли по света и други сомати-пещери?
— Да, такива пещери има в Непал, Тибет, Китай, Индия. Дойде времето на третата контролна серия въпроси, макар с Лобанков да бяхме убедени, че по-възрастният Особен човек говори истината.
— А какви са очите на хората в пещерата? — все пак попитах аз.
— Вече ви казах, че при едни са големи и необикновени, при други — обикновени, като на всички хора — сърдито отговори той.
— А какви са черепите им?
— Вече ви казах, че при едни са големи, при други — кулообразни, при трети — обикновени.
— А какъв е носът на хората в пещерата?
— Такъв, както ви казах и преди — прекъсна ме той.
— А какви са ушите им?
По-възрастният Особен човек ме изгледа, сякаш бях невръстно дете, което не разбира от дума. Лобанков прошепна:
— Стига! Ще вземе да се разсърди!
— Кажете — стигнах до най-важния въпрос — може ли да влезем в сомати-пещерата?
Настъпи мълчание. По-възрастният Особен човек очевидно не очакваше подобен въпрос.
— Няма да преминете изпитателната медитация — каза той. — Никой не успя да я премине, освен мен и по-младия Особен човек.
— И все пак?
— Това е извънредно опасно.
— Намеренията ни са добри…
— Няма значение.
— Все пак може ли да опитаме?
Усещаше се, че по-възрастният Особен човек ни симпатизираше.
— Ще помисля, елате утре — отвърна той.
Сърдечно се сбогувахме, подарихме му рисунката с нашия хипотетичен атлант и си тръгнахме.
Навън Лобанков не се стърпя:
— Провървя ни! Браво на него! Та ние получихме уникални сведения от човек, който през целия си живот е имал достъп до хората в сомати. И което е най-интересно — там те са много, при това от различни цивилизации. Това е Генофондът на човечеството! Дали ще ни пуснат вътре?
На следващия ден отидохме с Лобанков при по-възрастния Особен човек и пак го помолихме да ни разреши поне да надзърнем в сомати-пещерата. Уверихме го, че вече знаем от ламите за забраната да се използва фото- и видеоапаратура.
— Още веднъж искам да ви кажа, че влизането дори в първата зала на сомати-пещерата е изключително опасно — промълви по-възрастният Особен човек.
— Разбираме — веднага отвърнах аз.
— Поговорих си с по-младия (Особен човек — бел. Е.М.). Решихме да разрешим на един от вас да влезе в първата зала на пещерата. А навътре и без друго няма да влезете, защото няма да преминете изпитателната медитация. Никой не е успял да я преодолее!
— Благодаря ви.
— Имайте предвид обаче, че ако се почувствате зле, веднага трябва да се върнете обратно. Иначе ще загинете. Ясно ли е?
— А фенерче може ли да вземем? — Може, но слабо.
Ще ни пуснат ли в сомати-пещерата?
На връщане към лагера разсъждавахме защо все пак решиха да допуснат един от нас в първата зала на сомати-пещерата.
— Сигурно им е по-лесно да ни пуснат там и да ни демонстрират, че пещерата е непроходима, отколкото да ни пазят. Ами ако научим къде се намира и отидем там на своя глава и загинем? — рече Лобанков.
— Може би се страхуват, че ще отидем цялата група — предположих аз. — От една страна, всички можем да загинем, което ще им докара множество неприятности, а от друга страна, нашите обединени торзионни полета могат да подействат дестабилизиращо върху сомати-състоянието на хората в пещерата. Нали помниш разказа за китайските комунисти, които се промъкнали в една от сомати-пещерите.
— Напълно е възможно — продължи Лобанков — те да ни приемат за Особени хора, охраняващи сомати-пещера в Русия, и сега искат да видят ще успее ли руският Особен човек да проникне в тибетска сомати-пещера. Тоест действа принципът: я да видим, чуждоземци, дали ще се справите?
— Може би.
Вечерта решихме аз да вляза в сомати-пещерата.
На другия ден ние четиримата — по-младият Особен човек, аз, Лобанков и преводачът Кирам, напуснахме селището. Два-три километра вървяхме по междуселската планинска пътека, виеща се покрай стръмната клисура. После по-младият Особен човек свърна към незабележима пътечка, по която се изкачихме. Като минахме едно възвишение с каменисти сипеи, навлязохме в царството на скалите. По-младият Особен човек, лавирайки между канарите, ни заведе до неголяма пещерна вдлъбнатина в скалата.
— Това ли е сомати-пещерата? — попитах го аз.
— Да — отвърна той.
Спомних си думите на ламите, че сомати-пещерите са скрити. И наистина, сред околните скали на безлюдния планински склон можеха да се открият десетки пещерни вдлъбнатини. А колко ли бяха те в околните планини, чиято панорама се разкриваше пред очите ни!
В сомати-пещерата
Седнахме, поехме си дъх и аз започнах да се приготвям за сомати-пещерата. Беше пладне. За съжаление не беше пълнолуние, когато Особените хора влизат в нея.