Выбрать главу

От литературата знаем, че късните лемурийци (лемуро-атлантите) са стигали на ръст до 7–8 и повече метра, атлантите също са били високи — до 3–5 метра, а ръстът на хората от нашата цивилизация не превишава 2 метра (Д. Хислъп, „Беседи с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба“, с. 164; Е. П. Блаватская, т. 2, с. 425, 426). Няма никакви сведения обаче, no-които бихме могли да нарисуваме хипотетичния портрет на тези хора.

Отделно има две съобщения. Първото от тях е на Лобсанг Рампа („Третото око“, 1992, с. 192), който описва пребиваването си в сомати-пещера, където за известно време е изпадал в сомати като един от най-големите съвременни йоги. Лобсанг Рампа пише: „Пред мен лежаха три голи тела. Двама мъже и една жена. Телата бяха огромни! Нейният ръст беше повече от три метра, а на no-едрия от мъжете — не no-малко от пет метра. Имаха големи глави, на тила леко издължени в конус, ъгловати челюсти, малка уста и тънки устни, дълъг и остър нос, дълбоко поставени очи. Не приличаха на мъртви — изглеждаха така, сякаш спяха.“

Кого описва Лобсанг Рампа? Струва ми се, че описва атланти, изпаднали в състояние на сомати. Можем ли да приемем сериозно това описание? Не съм напълно убеден. Но като взимам под внимание, че до голяма степен то съвпада с разказите на Особените хора, изглежда можем да му се доверим.

Другото съобщение е на Е. П. Блаватская, (т. 2, с. 280, 281), която пише: „…оцелелите на остров Пасха фигури са най-поразяващите въображението и красноречиви паметници на първобитните великани…достатъчно е да се огледат главите на тези гигантски статуи, запазили се цели, за да разпознаем от пръв поглед чертите и типовете характер, приписвани на великаните от четвъртата раса…“

По-нататък тя пише за статуите на Буда: „…При тези Буди, макар и често обезобразени от символичните дълги провиснали уши, се очертава очевидна разлика в сравнение със статуите на остров Пасха. Те може би са от една раса…“

Това описание на Е. П. Блаватская е интересно поради факта, че тук недвусмислено се прокарва паралел между външността на Буда и великаните от остров Пасха с външността на хората от четвъртата раса — атлантите. И тъй като външността на Буда и на статуите от острова се различават, можем да приемем, че като него са били едни атланти (сигурно жълтите), а великаните са други (сигурно черните атланти).

Всички подобни литературни данни бяха взети под внимание от нас, докато изграждахме облика на хората от предишните цивилизации.

Методика за реконструиране на външността на хората от предходните цивилизации

За да възпроизведем хипотетичната външност на хората от предишните цивилизации, се постарахме да използваме комплексни изследвания:

1. Реконструиране облика на човека, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове. От една страна, този реконструиран облик вече ни беше помогнал в експедиционните изследвания, понеже можехме да го показваме и да го обсъждаме. От друга, еднотипното изображение на необикновените очи върху всички тибетски и непалски храмове явно не беше случайност — изглежда бяха изобразени очите на прародителя на нашата цивилизация, за какъвто на Изток смятат Бонпо-Буда (или Рама).

2. Показанията на Особените хора, които със собствените си очи са виждали необикновените хора в сомати-пещерите.

3. Описанието на външността на Буда, направено от хора, виждали го със собствените си очи (виж „главата“ „Кой е бил Буда?“). Необикновената външност на Буда, а също така и мнението на Е. П. Блаватская за съпоставимостта на външността му с тази на хората от четвъртата раса, ни карат да мислим, че тук е описан обликът на атлант.

4. Литературните сведения за външността на хората от предишните цивилизации, изложени по-горе.

Прилагайки комплексно тези подходи, се постарахме да отхвърлим противоречивите моменти и да използваме само онези, които логически се съчетаваха при многоплановия анализ.

Известно е, че на Земята са съществували пет цивилизации (раси). Опитвайки се да ги възпроизведем, се сблъскахме с определени трудности при хората от I, II раса и ранните лемурийци поради липса на достатъчно сведения, освен откъслечните при Е. П. Блаватская и Р. Щайнер. Ето защо наблегнахме върху външността на късните лемурийци (лемуро-атлантите) и атлантите.

Външността на лемуро-атлантите