Когато реконструирахме външността на човека, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове и получихме неговия необичаен облик с огромни очи, голям череп, „трето око“ и клапановиден нос, пред нас съвсем естествено възникна въпросът — кой е той? Решихме, че така са изглеждали атлантите — хората от предишната цивилизация. Почти през цялото време на експедицията мислехме, че е така, макар да беше груба грешка. Честно казано, по време на експедицията у нас възникнаха някои съмнения. Ламите и Особените хора приемаха човека на рисунката за този, когото те наричаха Той, макар че знаеха за атлантите и ясно разбираха значението на думата атлант.
Един виден московски духовник (той помоли да не споменавам името му) окончателно разсея съмненията ни едва след експедицията. Когато му показах рисунката и я представих като хипотетично изображение на атлант, той ме прекъсна и каза:
— Това не е атлант!
— Какъв е тогава според вас? — попитах аз.
— Лемуриец! — отвърна игуменът.
— Защо мислите така?
— Знам го.
— Откъде имате такива знания? — учудено попитах аз.
— Нямам знания, а ведение — отговори той.
— Какво значи „ведение“?
— От думата водят. Тоест мен като че ли ме развеждат из знанията.
— Вие Посветен ли сте?
— Да.
Лесно се говореше с този човек в черно расо. Едва започвах и той веднага продължаваше мисълта ми. Имах усещането, че сякаш е участвал в нашата експедиция. Бях поразен. Но за него ще разкажа по-подробно в последната част на книгата, в „главата“ за Шамбала. Що се отнася до външността на хората от предишните цивилизации, в разговора с игумена тази тема получи следното продължение:
— Защо смятате, че е лемуриец, а не е атлант? — попитах го аз, като държах в ръка нашата рисунка.
— Атлантите са изглеждали другояче. Приличали са повече на съвременния човек. Сега те съставят основата на Генофонда на човечеството. А този — посочи рисунката ни игуменът — е лемуриец! Какво са атлантите пред лемурийците! Лемурийците са били доста по-развити в сравнение с другите цивилизации! Те представляват основата на страните Шамбала и Агарти.
— Ламите и Особените хора в разговорите за сомати-пещерите постоянно наричаха някого Той. Как смятате — попитах аз, — да не би загадъчният Той да е лемуриец?
— Да.
— Известно е, че е имало ранни (четириръки и триоки) и късни лемурийци. Последните Блаватская нарича лемуро-атланти. Той късен или ранен лемуриец е?
— Късен, това е лемуро-атлант.
— При лемурийците „третото око“ на челото ли е било разположено или е само символ?
— При лемурийците то е било много развито, но се е намирало дълбоко в черепа. А това на челото е само символ — отвърна игуменът.
Тук ще прекъсна диалога, за да споделя собствените си разсъждения за външността на хората от предишните цивилизации. Ще се постарая да обоснова защо обликът на човека, реконструиран по очите, изобразени върху тибетските храмове, е хипотетичен портрет не на атлант, а на късен лемуриец (лемуро-атлант).
Първо, в литературата съществуват преки свидетелства, че Буда е бил атлант (Е.П. Блаватская, т. 2, с. 281), а външността му не съвпада с облика на нашата рисунка.
Второ, в описанието на външността на Буда има достатъчно признаци, свидетелстващи за приспособеността на организма му към полуводен начин на живот: подобни на плавници крака, ципи между пръстите, голям гръден кош и т.н. Ако го сравним обаче с облика, реконструиран по очите от тибетските храмове, в последния забелязваме още по-голяма приспособеност към полуводния начин на живот. Отчасти за това говорят клапановидният нос (характерен за водните животни) и особеният тип очи. Възниква впечатлението, че еволюцията на човека е вървяла по пътя на постепенния преход от полуводен начин на живот към сухоземен. Оттук следва, че обликът на човека, най-добре приспособен към полуводния начин на живот, е по-древен, т.е. той се числи към лемурийците, а не към атлантите.
Трето, върху тибетските храмове най-вероятно са изобразени очите на прародителя на нашата цивилизация. А такъв, доколкото получените сведения ни позволяват да съдим, е Бонпо-Буда (или Рама), спомогнал за възраждането на петата раса преди 18 013 години. Блаватская пише (т. 2, стр. 439), че петата цивилизация при зараждането си се е управлявала от „божествени царе“, които тя, а също и други автори, смятат за късни лемурийци (лемуро-атланти). Според нас лемуро-атлантите — най-високоразвитата цивилизация (суперинтелектуалци), запазили се в състояние на сомати, са управлявали възраждането на петата раса. Затова очите на тези „божествени хора“ са станали символи върху тибетските храмове.