Посочените колебания в ръста имат своите определени паралели с монетарния цикъл, по който до неотдавна се подценяваше ролята на духовното и се преувеличаваше ролята на материалното. Сега критичната точка е премината и се обръща по-голямо внимание на духовното. Всичко това навежда на мисълта, че съществува паралел между развитието на материалното начало при човека и ръста му в еволюционен план. Ненапразно лемурийците и атлантите, които са имали по-високо духовно начало и са умеели да използват психичната енергия, са били и доста по-високи на ръст от нас.
Съдейки по външността на човека от нашата цивилизация, еволюционно е настъпил преход от полуводния начин на живот (лемурийци, атланти) към чисто сухоземен. Отчасти за това свидетелстват стъпалата на краката, приспособени повече за ходене, отколкото за плуване, липсата на ципи между пръстите, видът на очите и т.н. Не е изключено площта на континентите във времената на Лемурия и Атлантида да е била по-малка, затова хората от предишните цивилизации в по-голяма степен да са използвали за живот океана.
За съвременния човек е характерна и съществената загуба на „третото око“. Известно е, че то се е запазило като рудимент — епифизата. Очевидно по-добре развитото „трето око“ при атлантите и особено при лемурийците е имало по-голям обем, което е повлияло и на размерите на черепа. Увеличаването изглежда се е дължало и на по-високите интелектуални способности на лемурийците и атлантите.
Защо при хората от нашата цивилизация „третото око“, толкова необходимо като орган, позволяващ да се овладява психичната енергия, постепенно е деградирало? Още по-странно е, че би трябвало да е обратното — да се наблюдава засилване на ролята на „третото око“ и неговото развитие, което би отговаряло на еволюционния смисъл на прехода от една цивилизация към друга. Та нали с помощта на „третото око“ е било възможно да се въздейства на гравитацията, да се осъществява телепатичното пренасяне на мисли и т.н. Причината за деградацията на „третото око“ според нас е последното послание SoHm. To, както читателят вече знае, е прекъснало постоянния контакт между човешкия дух и Всеобщото информационно пространство. При предишните цивилизации „третото око“ е изпълнявало функцията на настройка към честотите на Всеобщото информационно пространство (Онзи свят). Изглежда тя е била основната функция на „третото око“ и прекъсването й заради последното послание SoHm е довело до постепенната му деградация. И само отделни хора от нашата цивилизация са способни да преодолеят „бариерата“ на SoHm.
Тези хора са Посветените. Те притежават знанията на Отвъдното, които са били на разположение на всички лемурийци и атланти без изключение. Откъснати от Висшето духовно начало, хората от нашата цивилизация са се осъществявали предимно във физическия свят, което от своя страна се е отразило върху външния им вид.
Човекът, чийто живот продължава 300 години
След срещата ни с Особените хора спряхме за три дни в Катманду. Докато внасях ред в бележките от експедиционния дневник, Валери Лобанков заедно с останалите участници в екипа проведе две допълнителни срещи, които се оказаха изключително интересни.
Какво пише във Ведите?
Участникът в експедицията Шесканд Ариел организира среща с г-н Шиварая Ачарид Кавнданиаяна, професор от Непалския университет, преподавател по санскрит, един от най-големите познавачи на Ведите.
Какво представляват Ведите? Това е най-фундаменталният правен труд, сходен в основните си черти с религията, но по-подробен. Написан е от неизвестен автор. Приема се, че вече мъртвият санскрит е езикът, на който са говорили атлантите. Ведите следват някаква странна логика, която не съвпада с нашата. Текстът е тежък за възприемане. Затова краткото изложение на основната му същност, дадено от проф. Шиварая, е много ценно.
Проф. Шиварая разказал на Лобанков, че в дълбоката древност всички хора от предишната цивилизация (атлантите) са загинали по време на Всемирния потоп. Високо в Хималаите оцелял един човек на име Ману, който умеел да медитира и да изпада в сомати. Когато нивото на водата започнало да спада, той излязъл от сомати. Ману не бил Бог, но притежавал голяма енергия. Той разбирал езика на рибите и от тях научил, че върху другата непотопена планина го чака човек на име Сид. Последният представлявал генетична „есенция“ (напълно възможно е точно него да е описвала Е. П. Блаватская, отбелязвайки създаването на „заграденото място Вара“, където освен човека имало семена от животни, растения и т.н.) и включвал в себе си: човек, семена на животни, растения и т.н. Ману и Сид възродили човешката цивилизация. Ману създал също и множество Буди, които помогнали на човечеството да се възстанови.