— И какво ще получа в замяна?
— Ще ти платя колкото кажеш.
— С годежните пръстени, които, изглежда, купувате на едро? — Съзнаваше, че се държи арогантно, ала шампанското й даваше смелост и с всяка следваща дума той все повече се объркваше.
— Ох! Това ли се говори за мен?
— Моля ви, на мен не ми минават историите за тъжното малко момче. Аз сама съм писала предбрачните ви договори, забравихте ли? Знам какво точно представлявате.
— И то е?
— Неспособен сте да проявите и капка доверие, може би не сте способен и да обичате, не мислите ли? Харесвате брака като идея, но да се лишите от свободата и парите си, да ги делите с друго човешко същество… Всъщност, доколкото знам, вие не делите нищо и с никого.
За миг Макалистър остана безмълвен, после се ухили:
— Хей, наистина донякъде те разбирам, че ме вземаш за луд, но за безразличен… Нали Илейн ме изостави пред толкова свидетели, а сватбата ми струваше трийсет и две хиляди долара, даже и подаръците върнах.
Като искаше да му даде да разбере, че от нея нямаше да получи и капка състрадание, тя повтори:
— Какво ще получа в замяна? Аз не искам пари. Имам си спестявания.
— Да. Петдесет и две хиляди долара и трийсет и осем цента, ако трябва да сме точни.
Карън за малко да се задави с шампанското.
— Как…
— Семейството ми притежава банката в тази сграда. Предположих, че ползваш нейните услуги, така че прегледах няколко файла…
— Значи сте ме проучвали сериозно?
— Да, бях любопитен. Исках да проверя коя си. Предлагам ти легална работа и тъй като е доста лична, реших да разбера повече за теб. Освен това исках да разбера що за жена си — рече той и отпи от шампанското си, погледна я така, сякаш е тъмен и изкусителен герой, а тя — безпомощна и плаха девойка.
Ала Карън не се предаваше. И други мъже я бяха гледали по този начин. Ала само един я бе гледал с любов. Разликата между двете бе от земята до небето.
— Разбирам защо жените те обожават — рече студено и вдигна чашата си.
При думите й той се усмихна неустоимо.
— Добре, виждам, че не си впечатлена. Нека да продължим делово. Госпожице Лорънс? Ще те наема да ме придружиш за три дни. Тъй като аз завися от теб и твоята добрина, назови цената.
Карън пресуши чашата си. Коя ли беше — шеста? Нямаше значение, тъй като се чувстваше по-силна от всякога.
— Аз не искам пари.
— Разбирам. Какво ще желаеш тогава? Повишение? Главна секретарка? Вицепрезидент?
— И да седя в стъклен кабинет и по цял ден да бездействам? Не, благодаря.
Макалистър примигна и зачака. Когато тя не каза нищо, той рече:
— Искаш акции от компанията? Не? — Той се облегна на стола и я погледна подозрително. — Искаш нещо, което не може да се купи с пари, нали?
— Да — каза тя смело.
Той я изгледа продължително:
— И аз трябва да отгатна какво е то? Щастие?
Карън поклати глава.
— Любов? Естествено, че не желаеш моята любов. — На лицето му бе изписано объркване. — Признавам, че ме затрудни.
— Бебе.
При тези думи Макалистър разля шампанското върху ризата си. Той се избърса и я изгледа с нарастващ интерес.
— О, госпожице Лорънс. Това определено ще ми достави огромно удоволствие. Предпочитам го пред това да деля парите си. — Той протегна ръка към нейната, а тя грабна остър нож за риба.
— Не ме докосвай.
Макалистър се облегна на стола си и допълни чашите им.
— Ще бъдеш ли така любезна да ме уведомиш как ще ти осигуря бебе, без да те докосвам.
— В бурканче.
— Искаш бебе ин витро. — Той понижи глас и я изгледа състрадателно. — Имаш проблеми с яйчниците?
— Грешиш, здрава съм — процеди тя. — Аз няма да слагам яйцеклетката си в бурканче, искам ти да сложиш твоята… твоята… в бурканчето.
— Да, сега разбирам. — Без да откъсва поглед от нея, отпи от шампанското. — Това, което не ми е ясно, е защо се спря на мен? Не съм ти симпатичен, смяташ, че нарушавам всички морални норми, защо искаш точно аз да бъда баща на детето ти?
— Поради две причини. Алтернативата е да посетя клиника, където да избера донора от компютърните данни. Бащата може да е здрав, но няма да познавам родителите му? Каквото и да мисля за теб, семейството ти е много приятно и членовете му се радват на добро здраве, а ако се вярва на местната преса, е такова от няколко десетилетия. А аз прекрасно знам как изглеждаш.
— Значи, не само аз съм разузнавал. А втората причина?
— Ако имаш дете от мен — така да се каже — по-късно няма да ме изнудваш за пари, нали?
Твърдението й бе толкова безумно, че той застина. После се засмя. Протегна дясната си ръка и каза: