— Добре, значи сделката е сключена.
Карън се остави да стисне ръката й в своята топла длан и погледна очите му — те се смееха. Отдръпна се рязко от него.
— Кога и къде? — попита.
— Колата ми ще те вземе в шест сутринта и ще хванем първия полет за Ню Йорк.
— Каза, че приятелят ти живее във Вирджиния — рече подозрително тя.
— Да, така е, но си помислих, че преди да отидем на сватбата, трябва да отскочим до Ню Йорк и да те облечем — отвърна й невъзмутимо, като че ли той бе белият ловец, а тя — голата индианка, която бе намерил.
Карън скри лицето си зад чашата шампанско, за да не види изражението й.
— А, да. Както съм забелязала, обичаш годениците ти да се обличат по последна мода.
— Това е желанието на всеки мъж, не е ли така?
— Само на онези, които не виждат нищо друго освен повърхността.
— Леле!
Тя се изчерви.
— Извинявай. Ако ще се преструвам на годеницата ти, ще се опитам да си държа езика зад зъбите. — Погледна го решително. — Няма да играя ролята на лекомислена мадама, която те боготвори, нали?
— Тъй като нито една жена в миналото ми не се е държала така, не виждам защо ти трябва да си първата. Пийни си още шампанско, госпожице Лорънс.
— Не, благодаря. — Карън се изправи, като полагаше огромни усилия да не залита. Шампанско, камина, тъмнокос мъж със страстен поглед — взривоопасна комбинация, която би накарала всяка жена да забрави за целомъдрието.
— До утре. Ще те видя на летището, но моля те, няма нужда да се отбиваме в Ню Йорк. — Когато той понечи да каже нещо, тя се усмихна и го прекъсна: — Имай ми доверие.
— Добре — рече той и вдигна чашата си. — До утре.
Карън си тръгна, взе нещата си и извика асансьора.
Тъй като не смееше да шофира, помоли портиера да повика такси за търговския център, който се намираше в Южен Денвър.
— Бъни? — неуверено попита Карън жената, която заключваше фризьорския салон. Като гледаше косата на Бъни, не можеше да определи точно дали е боядисана в цвят праскова или кайсия. Какъвто и да беше цветът обаче, прическата бе много модерна.
— Да? — отвърна жената, обърна се към Карън и очевидно не я позна.
— Сигурно не можеш да се сетиш за мен?
За кратък миг Бъни изглеждаше объркана, след което върху бледото и красиво лице се появи усмивка.
— Карън? Ти ли си това под тази… тази?…
— Коса — улесни я Карън.
— Ти му викаш на това коса! Не и аз, скъпа. А какво си направила с лицето си! Прекрасно е!
Карън се усмихна. Докато беше омъжена за Рей, Бъни редовно се грижеше за косата й и й даваше ценни съвети за грима и маникюра, както всъщност и за живота. Освен че бе великолепна фризьорка, бе нещо и като психоаналитик за клиентите си — правеше го, без да се усетиш. Всяка жена, която я посещаваше, знаеше, че може да сподели с нея и най-голямата си тайна, без да се притеснява, че ще се разчуе из целия окръг.
— Можеш ли да ми направиш прическа? — неуверено попита Карън.
— Разбира се, обади ми се сутринта и…
— Не, сега. Полетът ми е утре сутринта.
Бъни не се хвана на такова глупаво извинение.
— Мъжът ми е гладен като вълк и ме чака вкъщи, а аз съм на крак от девет часа. Трябваше да дойдеш по-рано.
— А ако ти споделя най-невероятното нещо, което се е случвало в живота ми?
— Колко невероятно?
— Нали познаваш сексапилния ми шеф? Макалистър Тагърт? Много е вероятно да родя дете от него, без дори да ме е докоснал.
Бъни не се поколеба и отключи вратата.
— Имам предчувствие, че косата ти ще ми отнеме половината нощ.
— А мъжът ти?
— Ще си отвори някоя консерва.
ВТОРА ГЛАВА
Карън се облегна на широката седалка в самолета: намираше се в първа класа и отпиваше портокалов сок. До нея Макалистър Тагърт се бе заровил в купища документи, които извади от куфарчето си. Рано тази сутрин, когато пристигна на денвърското летище, бе съпроводена до зала, за чието съществуване не бе и подозирала.
С ледено спокойствие тя седна срещу Тагърт, а той я поздрави само с кимване. След десет минути вдигна глава, умислен, след което пак се зае с документите. Карън имаше честта да бъде удостоена, макар и за кратко, с неговото внимание. Той отново я погледна — този път я изгледа от главата до петите.
— Вие сте Карън Лорънс, нали? — попита той, при което тя се усмихна. Очевидно трите часа, прекарани при Бъни, си заслужаваха. Бе изтърпяла косата си с маска, лицето — намазано с нещо подобно на кал, а после още три часа пробва целия си гардероб.
Макалистър я информира, че ще работи по време на целия полет до Вирджиния, и отново се зае с документите, ала този път поглеждаше от време на време и към нея. Тя трябваше да си признае, че се почувства поласкана.