Седеше в самолета до него, пиеше портокалов сок и беше отегчена до смърт.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита и кимна към книжата.
Той й се усмихна по начина, по който мъжете имаха предвид, че жената е красива и Бог е забравил да я дари с мозък.
— Ако бях взел компютър, можех да се възползвам от услугите ти, но за съжаление не съм. Нямам нищо за теб. Аз трябва да взема някои решения.
„А, да — помисли си тя, — мъжка работа.“
— Като например? — не се отказа Карън.
Едва забележимо се смръщи. Очевидно предпочиташе жените да мълчат.
— Покупки и продажби, нищо особено — каза бързо с тон, който я предупреждаваше да не задава повече глупави въпроси.
— И какво точно смяташ да купуваш и да продаваш тази сутрин?
Той съвсем се смръщи. „Любовта е такава глупост“ — помисли си тя. Ако Рей я бе погледнал по този начин, веднага щеше да отстъпи, ала Карън не се страхуваше от мъжа до себе си.
Когато осъзна, че тя няма намерение да приключи с въпросите, той процеди:
— Смятам да откупя малка издателска къща.
— А — рече тя, — „Коулман енд Браум Прес“. Художественото им оформление е ужасно. Издадоха хубави исторически книги, но кориците им бяха толкова непривлекателни че едва ли някой се е излъгал да ги купи.
Макалистър сякаш й нареди да си гледа работата.
— Ако реша да я купя, ще наема друг художник.
— Едва ли. Издателят спи с художника.
Той тъкмо отпиваше от портокаловия сок и едва не се задави.
— Какво?
— Бях любопитна и когато секретарката на издателя дойде, за да ти донесе финансовите отчети, я попитах дали ще обядва с мен. Тя ми разказа, че издателят — който е женен и има три деца — има дългогодишна връзка с художничката. Ако я уволни, любовницата му ще го издаде пред жена му, а нейното семейство е собственик на издателството. Много неприятна ситуация.
Мак примигна срещу нея.
— И какво препоръчваш? — попита той саркастично.
— Купи издателството, назначи компетентни хора. Обедини малките исторически книги в една поредица и ги продай на училищата в Колорадо като учебник по история. В момента се изкарват добри пари от това.
Мак внимателно я изгледа.
— И стигна до този извод само защото си била любопитна.
Карън си помисли, че никога не й е липсвал Рей толкова много както сега. Рей обичаше да я слуша, одобряваше идеите й. За съжаление бе установила, че повечето мъже са тесногръди. Макалистър не правеше изключение.
— От какво друго се интересуваш? — попита той. — Двигатели с вътрешно горене? Изкуствени торове?
Осъзнаваше, че тонът му е ироничен, но в същото време искаше да научи повече за нея.
— Интересувам се от местните малки предприятия.
— Като например? — попита той и повдигна вежда.
— „Лоусънс Департмънт Стор“ — бързо изрече тя.
Той се усмихна снизходително.
— Песента му е изпята. Вече имам добро предложение от „Глитър енд Сас“.
— За магазините, които продават кожени и метални изделия ли? — попита тя.
— По-скоро кожа и стъклария. — Той се облегна на седалката и я погледна снизходително. — И на кого ще го продадеш, ако не е тайна? — Когато не му отговори, той се усмихна. — Хайде, де, не ме карай да тръпна в очакване. Ако ще ме учиш как да си върша работата, не ти пречи да ми дадеш някой и друг ценен съвет.
— Добре — каза Карън накрая. — Ще отворя магазин за бебета.
Мислеше, че ще й се изсмее, ала той не го направи, а търпеливо очакваше обяснението й. Тя си пое въздух и продължи:
— В Англия съществува верига магазини „Майчина грижа“, които продават всичко от А до Я за бебетата: мебели, пелени, дрехи за бременни, специални раници, колички, въобще всичко, за което можеш да се досетиш. В Америка трябва да обиколиш няколко места, за да си набавиш всичко необходимо, а когато си в осмия месец, краката ти са подути и имаш две деца, едва ли ще ти е лесно да се влачиш от магазин в магазин. Не че знам това от опит, но все пак ще е чудесно и невероятно удобно за майките, ако направим такъв магазин.
— И как ще го наречеш? — попита я тихо.
— „Храм на майката“.
Макалистър извади лист хартия и химикалка от куфарчето и й ги подаде.
— Ето. Напиши ми всичко, което мислиш за „Коулман и Браум“. Всички клюки, идеи. Искам да знам как да го превърна в печелившо издателство.
Карън не успя да скрие усмивката си. Шестото й чувство й подсказваше, че той за пръв път се интересува от мнението на жена относно сделките си. Филиалът „Монтгомъри-Тагърт“ бе сравнително малък и в управлението работеха няколко жени, но всеки знаеше, че Макалистър Тагърт зачита само своите закони. Вбесяваше подчинените си с ината си да върши всичко сам. Да не говорим, че още повече ги вбесяваше, защото винаги се оказваше прав.