Ала сега той искаше да чуе нейното мнение.
— Тъй вярно, сър! — каза тържествено Карън и започна да пише, като с периферното си зрение забеляза, че той се усмихваше.
Ако Карън бе очаквала малко внимание и загриженост от страна на Тагърт, бе сгрешила, тъй като през времето, когато не се занимаваше с документите си, той разговаряше по телефона. С една ръка държеше книжата, с другата се хранеше. Когато кацнаха на летището в Дълес, извън щата Вашингтон, той й подаде три стодоларови банкноти с обяснението:
— Какви обирджии само! — И кимна към лентата за багаж.
Карън се изкушаваше да даде на носача една от банкнотите, ала вместо това тя извади пет долара от джоба си и след това се опита да намери Тагърт. След малко той се появи с ключ от кола под наем. Те бързо излязоха навън и вдъхнаха студения въздух.
Почувствала уютната топлина на колата, на нея й се стори, че да бъде до него е много интимно преживяване и се опита да измисли за какво да говори.
— Ако ще играя ролята на твоя годеница, не трябва ли да науча повече за теб?
— Какво точно искаш да знаеш? — попита той с тон, който Карън ненавиждаше.
— Нищо особено. Предполагам това, че си богат, с достатъчно за всяка жена.
Очакваше, че забележката й ще го накара да се засмее или да й отвърне нещо саркастично, ала той гледаше право напред. Изглеждаше съсредоточен върху нещо. До края на пътуването им Карън предпочете да мълчи. Реши, ако я попитат защо ще се омъжва за М. Дж. Тагърт, да отговори:
— Заради издръжката след развода.
Мак караше през високите склонове от Вирджиния до Александрия, после покрай гори и прекрасни къщи, докато стигнаха до покрит с чакъл път и направи рязък десен завой. След известно време пред тях се появи къща, в която всички момиченца мечтаят да прекарат Коледа: триетажна, с високи колони и идеални прозорци. Карън вече очакваше Джордж и Марта Вашингтон да ги посрещнат.
На предната морава бе оживено — някои играеха футбол, други събираха дърва, а останалите просто се разхождаха. Като че ли навсякъде имаше деца.
В момента, в който Мак паркира колата, бяха заобиколени от неговите приятели. Отвориха вратата и издърпаха Карън. Представиха й се — Лора, Дебора, Лари, Дейв и…
Очарователен мъж я грабна и я целуна звучно по устата.
— О! — бе единственото, което Карън можа да промълви, като не откъсваше очи от него.
— Аз съм Стив — поясни той. — Младоженецът? Мак нищо ли не ви разказа за мен?
Тя въобще не мислеше какво говори:
— Тагърт никога не ми говори, освен ако не иска нещо — изтърси, после се опомни. Тези хора бяха негови приятели, какво щяха да си помислят за нея!?
За изненада на Карън всички избухнаха в истеричен смях.
— Мак, най-накрая намери жена, която да знае какво представляваш — изкрещя Стив и прегърна Карън, след което я прегърна и красива жена. Двамата я поведоха към къщата. Всички се смееха.
Минаха покрай величествени стаи — истински рай — с огромни камини, които жизнерадостно горяха, после се изкачиха по голямо стълбище, минаха през две фоайета и спряха пред широка бяла врата. Стив я отвори.
— Той е изцяло твой — каза, като не преставаше да се смее, след това я бутна вътре и затвори вратата.
Тагърт беше в стаята, багажът им почти бе подреден, а леглото бе само едно.
— Станала е грешка — каза тя.
Мак се намръщи, като гледаше леглото.
— Опитах се да избегна това, ала бе невъзможно. Къщата е препълнена. Всички легла, дивани или кушетки са заети. Слушай — продължи намръщен, — ако се страхуваш, че през нощта ще те нападна, ще се опитам да ти потърся хотелска стая.
Нещо в отношението му към нея винаги я тласкаше към грешния път, бе склонна на още повече грешки.
— Поне къщата е пълна, ако викам, все някой ще ме чуе.
Той бегло се усмихна и започна да разкопчава ризата си.
— Ще си взема душ. Сватбената репетиция е след час.
Макалистър не я изпускаше от поглед, като че ли очакваше, че тя подобно на героиня от ренесансов романс ще изчезне от стаята само при мисълта, че някой мъж се съблича.
— Внимавай с парата, да не запотиш огледалото — каза тя с вдигната глава и се обърна така, сякаш да дели стаята и леглото си с непознат мъж бе най-обикновено нещо.
Доволен от себе си, той влезе в банята и остави вратата леко открехната, за да не се събира пара.
Карън се опита да спре треперенето на тялото си. Стаята беше прекрасна, всичко бе покрито със зелена коприна, мебелите бяха от столицата, а когато чу водата в банята, тя спокойно разопакова нещата си. Едва когато приключи, забеляза, че по навик бе разопаковала и багажа на Тагърт. Беше подредила обувките му в гардероба до нейните. Идеше й да заплаче от безумната си постъпка. От толкова отдавна не бе споделяла живота си с мъж.