Когато се обърна, видя Тагърт — стоеше пред нея с влажна коса, увил едрото си тяло с халат, и я наблюдаваше.
— Аз… ъ-ъ-ъ… не исках да ти подреждам нещата, но аз… По навик — успя най-накрая да обясни и изтича в банята, като затвори вратата след себе си.
Нарочно се забави възможно най-дълго и когато влезе отново в стаята, той вече бе излязъл. Облече се светкавично и се спусна по стълбите, за да се присъедини към останалите на сватбеното тържество. Тръгнаха към църквата за репетицията.
По пътя Карън се дразнеше все повече и повече от поведението на Тагърт. Ако наистина за пред другите бе негова годеница, защо не проявяваше поне някакво внимание към нея? Беше я оставил пред входа сама сред непознати. Не е за чудене защо толкова жени бяха отказали да се омъжат за него. Несъмнено всички те са били чувствителни и интелигентни.
Репетицията мина гладко, като се изключи краят й, когато Тагърт трябваше да излезе пръв, да отиде до центъра, да хване под ръка Карън и да я изведе навън. Може би не бе обърнал внимание какво му бяха казали, но той излезе сам.
Това бе камъчето, което обърна колата.
— Нали знаете какъв е Тагърт? — рече тя. — Мисли си, че единственият достоен партньор за него е самият той. Не вижда по-далеч от носа си.
Всички в църквата избухнаха в смях, Тагърт се обърна и разбра, че е сгрешил. С изключителна галантност той се върна, поклони се и подаде ръка на Карън.
— Отмъщаваш си, задето си работила извънредно през уикендите? — прошепна той.
— Отмъщавам си заради всички плахи жени, които си измъчвал — рече тя и се усмихна кокетно.
— Не съм чудовището, за което ме мислиш.
— Ще видя дали Илейн мисли така. Между другото кога ще дойде тя?
Като видя изражението на лицето му, осъзна, че е била груба, и съжали за забележката си.
— На Коледа — отвърна той и се извърна.
Вечерята бе шумна, всички разказваха едновременно къде, с кого и как са прекарали летните си почивки. Отначало Карън поглеждаше към храната, слушаше ги, но не участваше в разговорите им, тъй като се чувстваше като аутсайдер. Тагърт седеше в противоположния край на голямата маса и също мълчеше. От време на време Карън поглеждаше към него, като си мислеше, че я наблюдава, ала той извръщаше погледа си толкова бързо, че тя не бе сигурна.
— Карън — повика я една от жените и цялата маса утихна. — Къде е годежният ти пръстен?
Тя не се замисли нито за миг:
— Тагърт е изкупил всичките, така че сега чакаме новите поръчки. Нали знаете, че изкупува всички диаманти, където влезе.
Прозорците на ресторанта щяха да се взривят от гръмкия смях на гостите. Дори и Мак се засмя, когато Стив, който седеше до него, го тупна заговорнически по гърба.
Някой се обади:
— Мисля, че трябва да задържиш настоящата си годеница, Мак. По всичко изглежда, че вкусът ти към жените се подобрява.
До края на вечерята не оставиха Карън на мира. Двете жени срещу нея й задаваха какви ли не въпроси — с какво се занимава, къде е израсла. Когато им каза, че Мак й е шеф, те бяха толкова впечатлени, че поискаха да узнаят какво е усещането да работиш за него.
— Чувствам се самотна и непотребна — отвърна тя. — Той не се нуждае от никого, само от време на време пиша някое и друго писмо.
Тагърт довърши вечерята си, без да промълви дума, ала Карън усещаше погледа му върху себе си и дори когато Стив се наведе към него, за да му каже нещо, той не откъсна очи от лицето й.
Когато останаха сами в „тяхната“ стая, Карън осъзна, че е отишла твърде далеч.
— За тази вечер… — започна, когато той излезе от банята и мина покрай нея. — Може би не биваше да…
— Искаш да ме ядосаш ли? — попита той, а лицето му бе на милиметри от нейното.
Карън си помисли, че той има прекрасни устни. Ала се опомни бързо и отвърна:
— Не, разбира се, че не.
— Добре. Сега, къде си дянала анцуга ми?
— Не е ли малко късничко за спорт? — попита, без да се замисля. Къде, как и какво правеше той не я засягаше.
Мак се ухили дяволито:
— Другата алтернатива е да спя гол.
— Третото чекмедже вляво — бързо отговори и се втурна в банята.
Когато излезе, облечена в старомодна нощница от бял памук, той вече си бе легнал. В средата на леглото имаше дълга възглавница, която го разделяше на две.
— Откъде я намери?
— Откраднах я.
— Предполагам, че някой беден човечец в момента спи без възглавница.