— Искаш ли да я върна? Така ще можем да обсъдим сериозно онова за бурканчето. Може би има и друг начин…
— Лека нощ — рече тя твърдо и му обърна гръб. Преди да заспи, се усмихваше.
ТРЕТА ГЛАВА
Карън се събуди и видя до себе си красив мъж с пухкава бяла хавлия около кръста си. Стоеше пред огледалото и се бръснеше. Преди да се разбуди напълно и да си спомни къде се намира, си представи как той се приближава към нея, целува я, захвърля хавлията и ляга до нея. Тя си спомни какво е усещането да си в обятията на мъж, да чувстваш тялото му, топлината на кожата му, да усещаш тежестта му върху себе си…
— Искаш ли да ми кажеш какво си мислиш? — попита той, без да се обръща. Наблюдаваше я в огледалото.
Обърна се, за да не види зачервеното й лице, стана от леглото, грабна халата си и застана пред гардероба.
— Какво ще правиш днес? — попита той, като излизаше от банята.
Карън отвори вратата на гардероба, за да се скрие от погледа му. Всеки ден ли тренираше? Нямаше друго обяснение, такова тяло не се поддържаше лесно. Този меден цвят на кожата дали беше естествен?
— Ще пазаруваш ли? — попита я той и застана зад нея. — Коледно пазаруване?
— Аз, а-а-а — промълви тя, загледана в дрехите си. — Да, коледно пазаруване. И сватбен подарък. — Пое си дълбоко въздух. Трябваше да се стегне! Обърна се и го погледна право в очите.
— Утре е Коледа, а аз ще прекарам празника с тези хора, така че не мога да се появя с празни ръце. Можеш ли да ми препоръчаш някой търговски център наблизо?
— „Тайсънс Корнър“ — отвърна бързо той. — Един от най-добрите в страната. Аз също трябва да купя подаръци, така че ще те придружа.
— Не! — изрече Карън, преди да се усети. — Имам предвид, че се концентрирам по-добре, когато съм сама. — Знаеше, че лъже. Още повече да купуваш коледни подаръци сам бе неприятна работа.
— Как ще ги запомниш всичките? Даже не знаеш колко деца са? Нали искаш да купиш нещо за децата?
— Напиши ми имената им и аз ще се оправя. — Не желаеше да прекара деня с този мъж — все по-трудно й беше да откъсва очи от великолепните му мускули и мъжествените му гърди.
— Нямам химикал — извини се той усмихнат. — Помня всичко.
— Можеш да ми продиктуваш всички данни, не се притеснявай. Освен това не ти ли се иска да поиграеш футбол с момчетата?
— Аз съм един дебел, стар и изгубил форма чиновник, ще ме съсипят.
Карън се засмя, тъй като той бе с най-впечатляващото тяло сред гостите.
Без да чака мнението й, той измъкна един халат от гардероба, облече го, а после я целуна по страната.
— Ще ми избереш ли дрехи? Трябва да се обадя на две-три места. Ще те взема след половин час.
Преди да успее да протестира, той излезе от стаята. Разбира се, помисли си тя, феминистките по целия свят щяха да изтръпнат при мисълта, че именно тя ще определи какво ще бъде облеклото на самоуверения, арогантен и капризен Мак Тагърт. Докато размишляваше над тази идея, вече бе измъкнала тъмни вълнени панталони, италианска риза и прекрасен английски пуловер. Постави ги върху леглото и се запъти към банята.
Час по-късно, след като закусиха бързо, двамата с Мак се запътиха към колата под наем. На моравата младоженецът и другите мъже играеха футбол. Стив извика силно на Мак да се присъедини към тях.
— Изнудва ме да пазарувам е нея — изкрещя му Мак.
— Ха-ха! — изсмя се Карън, преди още да се е качила в колата. — Като че ли ми е притрябвал мъж, за да мога да пазарувам! Какъв абсурд! Истината е, че го е страх да остане с вас, за да не му смачкате фасона.
Без да обръща внимание на смеха на мъжете, Мак извика:
— Какъв сватбен подарък искате да ви купим?
— От теб ли, Тагърт? — извика Стив. — Ламборджини. Ала от прекрасната ти годеница ще приема всяко нейно предложение.
— Ще го запомня — извика един от мъжете, после всичките започнаха да подсвиркват.
Карън се почувства поласкана и дари младите мъже на моравата с ослепителна усмивка, която стана още по-ослепителна, щом забеляза, че Мак е помръкнал.
— Каква очарователна компания — заключи тя и се качи в колата.
Мак, който се бе извърнал, за да гледа през задното стъкло, докато маневрираше и се опитваше да избегне многобройните превозни средства на моравата, не й отговори.
Може би, защото приятелите му бяха флиртували с нея или защото това бе жегнало самолюбието му, когато пристигнаха в търговския център „Тайсънс Корнър“, Карън бе в страхотно настроение.
— Откъде започваме? — попита, щом влязоха в магазина. Вдигна глава към него, а той само сви рамене — знак, че тя решава.
— Време е да впрегнем слона — промърмори тя.