— Ако имаше неограничени средства и притежаваше универсалния магазин „Лоусънс“, какво щеше да направиш?
Карън се поколеба, но не за дълго. Истината бе, че тя бе мислила за това.
— Ще направя детска площадка в центъра на магазина, така че майките да могат да наблюдават децата си през цялото време. Ако на майките им е необходимо повече време за пазаруване, ще закача специални етикети на малчуганите, нали се сещаш, като на дрехите в универсалните магазини. Така че, ако децата излязат извън детската площадка или пък някой ги отвлече, ще се включи алармата, ако напуснат магазина.
Мак не каза нищо, а въпросително вдигна вежди.
— Хората слагат тези етикети на дрехите, за да не ги крадат, а децата са къде-къде по-важни от някакви си ризи, нали? А как може жена да пробва дрехи, ако четиригодишен хлапак непрекъснато й крещи? — Хапна малко от ястието си и продължи: — Около площадката ще има различни отдели и щандове: дрехи за бременни, мебели, дрешки и принадлежности за новородените, книги за отглеждане и възпитаване на децата, въобще всичко, за което се сетиш. Също така продавачите ще са квалифицирани и изключително любезни. И дебели.
Мак снизходително се усмихна.
— Не, говоря сериозно. Зълва ми роди съвсем наскоро и непрекъснато се оплаква, че продавачките страдат от анорексия и я съжаляват, когато ги попита дали имат по-големи номера. Имам безплатни брошури от местни организации, на които жените могат да позвънят, ако се нуждаят от помощ или информация. Разбира се, в случай на злополуки в магазина ще се обадим на лекар. И…
Карън спря, защото забеляза изражението на лицето му. Той й се подиграваше.
— Значи не си имала време да помислиш, а?
Тя се усмихна:
— Е, добре де, само малко.
— Къде са финансовите ти съветници? Само не ми казвай, че не си изчислила колко ще ти струва отварянето на такъв магазин.
Карън преглътна няколко хапки и продължи:
— Направих няколко груби сметки.
— Когато се върнем в Денвър, ги искам върху бюрото си и ще… — Той замълча, тъй като младата жена извади дискета от чантата си. Мак я взе, погледна я и се намръщи. — Кога смяташе да ми покажеш това?
Карън знаеше какво има предвид. Той си мислеше, че това е причината, за да се съгласи на извънредна работа през уикенда. Карън бе една от стотиците, които искаха да се срещнат с него или да му изпратят своите планове за забогатяване. Тя грабна дискетата от ръцете му.
— Въобще не съм искала да ти го показвам. Милиони хора по света имат своите мечти и те никога не се осъществяват. Това са мечти.
Ядосана, грабна чантата и палтото си от стола.
— Извини ме, но мисля, че всичко това бе грешка. Смятам, че е по-добре да си вървя.
Мак я хвана за рамото и я накара да седне.
— Съжалявам. Извинявам се. Наистина, най-искрено се извинявам.
— Ще ме пуснеш ли?
— Не, няма, защото ще избягаш.
— Тогава ще викам.
— Не, няма да го направиш. Ти позволи на Стенли Томпсън да те ограби и не си споменала, за да не правиш сцени пред семейството му. Карън, определено не си от жените, които крещят.
Тя погледна едрата му мургава ръка, която държеше китката й. Беше прав. Тя не беше такава, не беше борец. Може би винаги се е нуждаела от някого като Рей, който да я подкрепя и да я уверява, че е способна да върши всичко, за да повярва тя в себе си.
Мак раздвижи ръката й и сключи пръстите си с нейните, така че Карън нямаше никакви шансове да избяга.
— Виж, Карън, знам какво мислиш за мен, но грешиш. Споделяла ли си идеите си за магазина с някого?
— Не — отговори тихо тя.
— Ти си мислела за тази възможност още преди Рей да почине. Сподели ли с него?
— Не. — Двамата с Рей имаха достатъчно работа покрай магазина за техника. Карън не възнамеряваше да го занимава с идеите си, с желанието си за нещо различно.
— Тогава съм поласкан, че ми имаш доверие — каза Мак, а когато тя го погледна подозрително, той отвърна: — Наистина е така. — Замълча и погледна към сключените им ръце. — Всички тези предбрачни договори бяха само за да проверя дали те ще подпишат.
Карън го изгледа недоверчиво.
— Честно. Ако някоя от тези жени бе подписала, щях да ги скъсам на минутата. Ала всичко, което чух, бе „Татко няма да ми позволи“ или „Адвокатът ми ме съветва да не подписвам“. Единственото, което исках, е да се уверя, че жената иска мен, а не семейното състояние.
— Доста гаден трик, не мислиш ли?
— Не и по-гаден от този да се оженя и след четири години да се разведа. А ако имаме деца?
Карън неволно погали ръката му.
— А какво стана с Илейн?
— Илейн беше различна — отвърна той и отдръпна ръката си от нейната.