Карън тъкмо отвори уста, за да зададе още въпроси, когато Мак я попита:
— Готова ли си? — Но по тона, с който го изрече, й се стори по-скоро заповед, а не въпрос.
След няколко минути те продължиха да пазаруват. Мак вървеше пред нея, натоварен с торбите. Карън го следваше умислена — изведнъж дъхът й секна от най-прекрасния магазин за бебешки дрешки, който някога бе виждала.
— Искаш ли да влезем — попита нежно той зад нея.
— Не, разбира се, че не — остро изрече младата жена и се обърна.
Ала Мак й препречи пътя.
— Наистина, не искам… — започна тя, ала вече бе в магазина. Не си позволяваше да влиза в детските магазини много често, тъй като едва ли щеше да има деца.
Затова сега тръгна към красивите дрешки, поставени по рафтовете.
Мак, който се бе освободил от товара си с помощта на любезната продавачка, се приближи към Карън.
— Не тези. Първородните наследници на Тагърт винаги са момчета.
— Всяко правило си има изключение — отвърна тя, като взе бяла памучна рокля с избродирани бледорозови и сини цветя на ръкавите.
— Виж, това е къде-къде по-добре — рече той и й подаде ризка на сини и червени ивици. — Футболен екип.
— Няма да позволя на сина ми да играе футбол — възрази тя, остави роклята и се загледа в бели костюмчета, които като че ли бяха шити за малки принцове. — Освен това футболът е опасен.
— Той е и мой син, така че…
Изведнъж до съзнанието на Карън достигна фактът, че те говореха за бебето, което щяха да имат, но то нямаше да е тяхно. Не и в истинския смисъл. Щеше да бъде… За да спре опасните мисли, бързо излезе от магазина. Стоеше пред витрината на „Брентанос“, когато Мак я откри.
— Имаш ли нещо против, ако седнем за малко? — попита той. Карън само сведе глава. Още изпитваше срам от това, което се случи в бебешкия магазин, не бе способна да говори.
Тя седна, а Мак започна да трупа покупките около нея, после отиде да купи сладолед и за известно време седяха мълчаливо.
— Защо със съпруга ти не сте имали деца? — внимателно попита той.
— Мислехме си, че разполагаме с цялото време на света, затова го отложихме — отговори тя.
След миг Мак попита:
— Много ли го обичаше?
— Да, много.
— Тогава е бил щастлив човек. — Той взе ръката й. — Завиждам му.
За миг Карън погледна в очите му и за пръв път откакто Рей почина, тя видя друг мъж. Не че поставяше Рей на пиедестал и сравняваше останалите мъже с него, не. Карън видя Мак Тагърт, единствен и неповторим. Помисли си, че би могла отново да обича, и в този миг ледът, който бе сковал сърцето й, се разтопи.
— Карън, аз… — започна Мак и се приближи към нея, като че ли възнамеряваше да я целуне точно в средата на търговския център.
— О, Боже! — възкликна тя. — Виж колко е часът! Имам час при фризьора за сватбата довечера, едва ли ще успея да стигна навреме. Тук в търговския център, но на друг етаж, така че по-добре да тичам.
— Кога си уреди час? — попита той изумен. Приличаше на ревнив съпруг, от когото не бе поискала разрешение.
— Някъде между магазините за детски играчки. — Тя се изправи. — Трябва да вървя. Ще се срещнем тук след два часа — извика и изчезна зад ъгъла.
Истината бе, че трябваше да е при фризьора след половин час, ала тя искаше да купи коледен подарък за Мак. И естествено, трябваше да избяга от него за малко. Не бе възможно да се влюби в мъж като Мак Тагърт. „Вие сте от различни класи, Карън“ — опомни се тя. Мъж като него имаше нужда от жена, чийто баща например е посланик в някоя величествена и екзотична държава, жена, която да може да различи видовете хайвери, марката шампанско, която да може… да може…
„Идиотка!“ — изруга се наум тя. Всъщност се оказваше, че прилича на всички лекомислени жени от компанията, които си въобразяваха, че са влюбени до уши в него. Или по-зле. Въобразяваше си, че той е влюбен в нея.
След два часа, когато се срещнаха, тя бе успяла да възвърне самообладанието и здравия си разум. Видя го да седи на пейката. Изглеждаше доволен.
— Какво си правил? — попита тя подозрително.
— Просто дадох подаръците да се опаковат, сложиха им поздравителни картички и сега всичко е натоварено в колата.
— Впечатлена съм — възкликна Карън изумена.
— Престани да ми се присмиваш, а да тръгваме — рече той и я хвана за ръка. — Това лак ли е на косата ти? Или са ти сложили перука?
— Да, лак е и мисля, че изглежда възхитително.
— М-м-м — бе единственият коментар.
В къщата цареше хаос. Всички тичаха и се препъваха, за да се приготвят за церемонията. Като че ли всеки бе изгубил безценните си дрехи и бе изпаднал в истерия. Когато Мак затвори вратата на „тяхната“ спалня, като че бяха попаднали в рая на спокойствието, а когато Карън излезе от банята, цялото легло бе отрупано с кутии и торби, пълни с дрехи.