— Тогава защо не напуснеш? — Преди Карън да отговори, Ан вдигна ръка, за да не бъде прекъсната. — Извинявай. Не ми влиза в работата, ако искаш да прекараш живота си с машинопис за компания. — Очите й искряха. — Както и да е, защо не ми разкажеш за красивия си шеф, който толкова ми напомня на прекрасен древногръцки бог? Та какво прави този сладур?
Карън се усмихна и не желаеше да мисли за шефа си.
— Колежките ми в канцеларията организираха тържество по случай рождения ми ден миналата седмица. — Карън повдигна вежди, тъй като й беше ясно като бял ден, че Ан ще каже нещо подигравателно по техен адрес.
— О, не знаех. И какво ти подариха? Шал, плетен на една кука, или люлеещ се стол и няколко котки?
— Бастун — рече и се засмя. — Не, не. Шегувам се. Обичайните подаръци. Всъщност ми купиха общ подарък. Много мило.
— И какъв беше?
Карън отпи от чая си и смутолеви:
— Верижка за очила.
— Какво? — Карън примигна.
— Онова нещо, на което закачаш очилата си и те висят на врата ти. Прекрасно е, осемнайсеткаратово злато, с миниатюрни ъ… котенца на закопчалката.
Ан остана сериозна.
— Карън, трябва да се измъкнеш от това място. Като събереш годините на колежките си, сборът ще надхвърли триста. Не са ли забелязали, че не носиш очила?
— Триста седемдесет и седем. — Когато приятелката й я погледна въпросително, Карън рече: — Като събереш годините им, се получава триста седемдесет и седем. Един ден ги изчислявах. И те ми казаха, че са наясно, че не нося очила, но тъй като навърших трийсет, скоро ще ми се наложи.
— Като те гледам в каква старица си се превърнала и чорапите за разширени вени няма да закъснеят.
— Като говорим за тях, госпожа Джонсън вече ми подари миналата Коледа. Тя е на седемдесет и една и гарантира сто процента за качеството им.
Сега вече Ан избухна:
— О, Карън, но това е сериозен проблем. Трябва да се махнеш от това място.
— Ммм… — Тя се замисли, като не откъсваше поглед от чая си. — Работата си има своите плюсове.
— Какво си намислила? — изстреля Ан.
Карън я погледна невинно.
— Нямам представа за какво говориш.
Ан се облегна на дивана и внимателно се взря в нея.
— Най-накрая започнах да схващам. Ти си твърде умна, за да зарежеш всичко. Помогни ми, Карън Лорънс, ако не си споделяла всичко, кажи ми сега. Ще измисля нещо ужасно, за да те накажа. Например няма да ти позволя да виждаш бебето, докато не навърши три години.
Когато Карън пребледня, тя разбра, че е спечелила битката.
— Кажи ми!
— Работата ми е много приятна и колегите ми…
Изведнъж лицето на Ан се озари.
— Не ми се прави на майка Тереза. Познавам те от осемгодишна, забрави ли? Работеше извънредно за онези бабушкери, знаеш всичко с подробности. Обзалагам се, че знаеш какво става в компанията повече от самия Тагърт. — Тя се наслади на остроумието си. — Нарочно се правиш на безобидна. Защото, ако оня дракон госпожа Гришам те беше видяла как изглеждаш преди две години, щеше да измисли някаква тъпа причина, за да те уволни.
Страните на Карън поруменяха и за Ан това бе доказателство, че говори истината.
— Извини ме за глупостта ми — рече, — но защо не си търсиш по-високоплатена работа?
— Опитах! — разпалено отвърна Карън. — Опитах в толкова фирми, но никой не ме възприема като нещо повече от секретарка, тъй като нямам завършено висше. Осем години управител на магазин нищо не говори на завеждащ отдел „Кадри“.
— Преувеличаваш.
— Както и да е. Има значение само онази хартийка, която доказва, че с години си посещавал скучните лекции.
— Тогава защо не се запишеш, за да вземеш диплома?
— Да ходя в колеж! — Карън отпи от чая си и се опита да запази самообладание. — Слушай, Ан, уверена съм, че ми мислиш доброто, но имай ми доверие — знам какво правя. Никога няма да намеря мъж като Рей, с когото да работя, така че вероятно сама ще отворя магазин. Спестила съм парите от продажбата на половината на Рей и в момента спестявам по-голямата част от заплатата си. Междувременно се уча как да управлявам компания от ранга на „Тагъртс“. — Тя се усмихна. — Не съм чак такава глупачка. Моите възрастни колежки си мислят, че ме използват да им върша работата, но честно казано, аз сама избирам какво да свърша. Материалите от всеки отдел минават през бюрото ми. И тъй като винаги съм на разположение през уикендите и по празниците, знам кое колко е спешно.
— И какво възнамеряваш да правиш с всички тези знания.
— Ще си отворя магазинче. Това е, което разбирам най-добре. Е, Рей вече го няма да ми помага. Не знам как ще се справя.
— Трябва да се омъжиш отново! — настояваше Ан.
— Аз не искам да се омъжвам! — почти изкрещя Карън. — Само искам да забременея! — След като се изпусна, тя погледна ужасено приятелката си. — Моля те, забрави какво съм казала — прошепна. — Мисля, че е по-добре да си вървя. Имам работа…