— Банята е твоя — каза тя.
— Излизам — отговори й студено.
За неин ужас Карън попита:
— Защо? — После сложи ръка на устните си. Това, което той правеше, не й влизаше в работата. Овладя се и се усмихна. — Разбира се — рече и се прозя. — Ще се видим утре сутринта.
Мак я стисна за раменете:
— Карън, не е това, за което си мислиш.
— Нямам право да си мисля каквото и да е. Свободен си да правиш, каквото пожелаеш.
Той я притегли към себе си.
— Ако остана и минута повече в тази стая, ще те любя, знам, че ще го направя. Няма да мога да се сдържа. — Без да й даде възможност за отговор, я остави сама в стаята.
— Правилно — рече Карън на затворената врата. — Следващата седмица ще се върнем към задълженията си и малкият флирт с машинописката ще бъде забравен. По-добре да не рискуваме.
Тя си легна и погледна с огромно разочарование възглавницата, която делеше двете половини на леглото.
След няколко часа Карън спеше толкова сладко, че не чу, когато той се върна, пъхна се в леглото, нежно я целуна по челото и се опита да заспи.
ЧЕТВЪРТА ГААВА
В коледната утрин Карън се събуди от викове. Помисли си, че в къщата има пожар, отметна завивките и побърза да стане от леглото, ала силната ръка на Мак я спря.
— Това са децата — промърмори той, заровил глава във възглавницата.
Виковете се усилиха. Карън се отдръпна от него, но той хвана рамото й и я бутна към леглото. През нощта възглавницата, която ги разделяше, се беше смъкнала по-надолу (или може би някой я беше бутнал) и сега беше някъде в коленете им.
Ръката на Мак се плъзна нагоре към косата й. Лицето му все още бе заровено във възглавницата. Карън се наслаждаваше на черната му лъскава коса, можеше да усети топлината на тялото му. Като че ли в стаята се бе спуснала мъгла, а невъобразимият шум отвън сякаш се чуваше отдалече.
Мак я привлече към себе си така, че лицата им бяха едно срещу друго, докосна устните й със своите и прошепна:
— Деца. Коледа. Нали знаеш колко се радват на празниците?
— Аз нямам братя и сестри. Закусвах и отварях подаръците си.
— М-м-м — беше отговорът му, след което я целуна нежно.
Когато устните му докоснаха нейните, като че ли времето спря: беше в леглото с невероятен мъж, кожата му бе топла, беше й приятно и й се стори толкова естествено. Също толкова естествено тя се плъзна надолу, обгърна тялото му със своето, обхвана врата му с ръце и отвърна на целувката му с голямо желание.
Изведнъж вратата с трясък се отвори и в стаята се втурнаха две деца с играчки в ръце. Смутена, Карън се измъкна от топлата прегръдка на Мак и погледна децата. Момиченцето държеше кукла Барби, облечена в екстравагантна рокля, и цял куп аксесоари, а момченцето — пълна кутия е влакчета.
Вместо да се чувства смутен, Мак продължаваше да целува Карън по врата, докато тя бе наполовина върху него, вперила поглед в играчките на децата.
Преди да го постави на мястото му, тъй като Мак продължаваше да я целува, в стаята влетя още едно дете със самолет в ръка. Изведнъж кукли, влакчета, деца се стовариха върху главата на Мак.
Момиченцето започна да плаче, защото куклата й бе пострадала, а двете момчета се сбиха. Карън стана от леглото и започна да търси частите от играчките.
— Почакай — рече тя на Мак, докато събираше завивките, — в ухото си имаш червена обувчица.
— Не ми е за пръв път — промърмори той, разярен, че децата са ги прекъснали.
Карън го погледна разсеяно и изведе децата от стаята.
Когато останаха сами, Мак безгрижно сложи ръце зад тила си. Наблюдаваше я, докато си взимаше дрехите:
— Нашите деца ще са възпитани.
Карън търсеше колана си.
— Надявам се децата ни да са щастливи и палави и да са… — Изведнъж се изчерви и млъкна. Щом забеляза дяволитата му усмивка, побърза да се втурне в банята, за да се преоблече.
Ала Мак скочи от леглото и я хвана, преди да успее да затвори вратата.
— Хайде, красавице, ще изпуснеш веселбата.
— Не мога да сляза долу по нощница и халат.
— А как мислиш, че ще са облечени останалите — рече той и сграбчи тениската си от стола.
Мак се оказа прав. Под коледната елха цареше пълен безпорядък, имаше цял океан от опаковъчна хартия, а в него плуваха като риби децата. Възрастните си разменяха подаръци и се смееха — не обръщаха никакво внимание на малчуганите.
— А, влюбените птички идват — извика някой. — По-добре побързайте и вижте какво ви е донесъл Дядо Коледа.
— Като ги гледам, май Дядо Коледа си е свършил вече работата — извика друг, което накара Карън да пусне ръката на Мак, която стискаше.