Не й отне много време да си намери място. Седна на пода като останалите. Зарадва се, когато разбра, че все още никой не е отворил подаръците, които двамата с Мак бяха купили, и се наслаждаваше на радостните им лица. Това, което я изненада, бе, че всички започнаха да слагат в скута й пакети. Всички бяха надписани и когато им благодари, успя да забележи обърканите им лица. Погледна Мак.
Бързо разбра какво се е случило. Той седеше до нея, отваряше подаръци, а изражението на лицето му бе по-невинно и от това на децата.
— Значи не си скучал, докато бях при фризьора? — попита тихо тя, за да я чуе само той. Очевидно бе, че Мак й е купил всичките подаръци, опаковал ги е и ги е надписал, за да си помисли, че са от приятелите му.
Мак не си направи труда да отрича, а само се усмихна.
— Харесваш ли ги?
На пода и в скута й имаше толкова много красиви неща: кашмирен пуловер, музикална кутия, златни обици, копринени чорапи, сребърна рамка за снимки.
— Какво ти подарих аз? — попита Стив.
Карън се засмя:
— Да видим. Мисля, че тези изрязани бикини са от теб.
— Какво? — попита Мак озадачен, после се изчерви и всички избухнаха в смях. — Добре, добре — рече той и прегърна Карън.
Една жена, която бе братовчедка на Стив, я погледна замислено.
— Знаеш ли, Карън, познавам всички бивши годеници на Мак и мога да му кажа честно, че не харесвам нито една от тях, ала теб обожавам. Ти си единствената, която гледа Мак с любов.
— Всъщност съм си забравила контактните лещи — каза Карън — и… — Всички я освиркаха и тя се изчерви.
Мак я притисна към себе си.
— И така, кога е сватбата? — попита някой.
Мак не се поколеба:
— Веднага, щом я убедя. Дори не носи годежния пръстен.
— Доста се е захабил, като се има предвид през колко ръце е минал — рече Стив и всички се засмяха.
В този миг от кухнята се появи Рита, майката на Стив.
— Престанете! Притеснявате Карън. Освен това се нуждая от помощ в кухнята.
За най-голямо учудване на Карън всички мъже веднага се изнизаха от стаята. Останаха само жените и планина от подаръци и лъскава хартия.
— Този номер минава всеки път — доволно заключи майката на Стив. — Сега, дами, време е да обменим клюките.
Засмени, жените отидоха да се преоблекат и да се заемат със задълженията си. Карън беше сама в спалнята, която делеше с Мак. Хвърли подаръците върху леглото и се замисли. Не й отне много време да разбере, че всичко, което й бе подарено, е от Мак. Беше й любопитно да научи какво бяха подарили на шаферките. Оказа се, че това е станало миналата седмица. Какви са нейните подаръци тогава.
Възникнаха още въпроси относно перлената огърлица и обиците, те не се включваха в подаръците.
— Ако имаш предвид перлите, които носеше вчера — каза една от жените — и ако те са подарък от Мак, можеш да заложиш живота си, че са истински.
Карън примигна.
— Предполагам, че булката не е купила за шаферките си бяло копринено бельо.
Изрече го повече на себе си, отколкото на останалите жени, ала те я чуха и започнаха да се смеят, при което тя се изчерви.
Сега, когато беше сама, реши да види какво й е купил Мак. Утре щяха да се върнат в Денвър и щяха да се разделят завинаги. Доколкото си спомняше, а и слава Богу, канцеларията й се намираше на километри от кабинета му.
Обърна се и забеляза плик върху възглавницата, вдигна шала си, който бе хвърлила на леглото, и прочете:
„Весела Коледа, Карън“.
Отвори го и видя кратък договор, подписан от Мак, със свидетел Стив. Набързо го прегледа и осъзна, че й бе даден контрол върху универсалния магазин „Лоусънс“. Мак се задължаваше да осигури капитала, а тя щеше да ръководи фирмата. Изглежда, щеше да има пълна свобода да го ръководи както намери за добре. Трябваше да му върне заема с пет процента лихва, която да започне да тече две години след отварянето на магазина.
— Това е прекалено много — рече тя на висок глас. — Не исках…
Замълча, когато откри и писмо в плика.
Скъпа Карън,
Знам, че отначало ще ти се иска да ми го хвърлиш в лицето, но те умолявам да помислиш. Аз съм бизнесмен, а ти имаш опита и знанията, които са нужни, за да ръководиш една фирма, и то доста добре. Смятам, че ще постигнеш много. Не ти давам този документ само защото си красива и забавна или пък защото ми харесва да съм с теб. Бременната ми снаха ме принуди да го направя. Заплаши ме, че няма да ме пусне вкъщи, ако вместо пелени продавам кожени изделия в този универсален магазин.
Моля те, не ме разочаровай.
Главата на Карън се замая не толкова от предложението, колкото от „красива и забавна“, „харесва ми да съм с теб“.