Той се обърна ухилен:
— Това ли си мислиш за мен? Мислиш си, че предлагам брак на всяка жена, с която си лягам?
От израза на лицето й разбра, че точно такова е мнението й за него.
Мак се развесели:
— Скъпа — прошепна той и приглади един немирен кичур зад ушите й. — Не знам какво те е накарало да ме смяташ за светец, ала аз не съм. Мнението, което имаше за мен, когато се срещнахме, е най-точната характеристика, която жена е давала за мен. Искаш ли да знаеш цялата истина?
Карън кимна. Той я притегли в обятията си и легна до нея, като сложи главата й на рамото си.
— Никога не съм бил влюбен в Илейн. Не истински. Едва сега осъзнавам, че съм се чувствал поласкан, че жена като нея ми е позволила да я ухажвам и да я преследвам.
— Не те ли е преследвала тя? — попита Карън.
Мак се усмихна.
— Трябва да знаеш, че Илейн е била край мен през по-голямата част от живота ми. Всички мъже, включително аз и моите приятели тичахме след нея. Тя беше недостижима. Бе красива, още на четиринайсет беше развита. Обзалагахме се кой ще я покани и тя ще се съгласи да излезе с него, но никой от нас не успя. Илейн учеше за последните си изпити вечерта на празненството по случай завършването ни, представям си колко момчета бе разочаровала.
— Значи си искал това, което не можеш да имаш? — попита саркастично Карън.
— Разбира се. Не се ли стремят всички хора към недостижимото?
Тя изгаряше от любопитство да чуе края на историята и не й беше до философия.
— Но ти си я имал?
— Да, в известен смисъл. Преди около четири години тя дойде в кабинета ми. Искаше да й помогна, да направя някои инвестиции и аз…
— …Си изгубил ума си и си я помолил да се омъжи за теб, за да можеш да покажеш на всички мъже, че си спечелил.
— Може да се каже и така.
При тези думи Карън се засмя.
— Значи излиза, че художникът те е спасил от положението?
Мак се поколеба, преди да изрече:
— Някой ден ще разбера как си успяла да извлечеш гази информация от майка ми. Или на кого е споделила тя и как ти си разбрала.
— М-м-м — беше отговорът й. — А останалите жени, на които си предлагал?
Той помълча, преди да отговори:
— Не знам дали разбираш, ала беше адски странно, че всяка жена на планетата си мислеше, че след като Илейн ме е зарязала, аз ще изгарям от желание да се оженя. Може би са си въобразявали, че ще искам да покажа на Илейн, че мога да имам всяка, която пожелая.
— И така са започнали сами да ти се предлагат — саркастично довърши тя. — Значи нямаш нищо общо с годежните пръстени и предбрачните споразумения.
Той не се засмя, погледна я и рече:
— Сериозен съм. Може би преди две седмици щях да ти кажа, че съм влюбен в Илейн и че харесвам всички красиви момичета, с които съм бил сгоден. Но сега знам със сигурност, че не обичам нито една от тях, защото когато съм с теб, Карън, не ми се налага да се преструвам, а мога да бъда самият себе си. Ти си единствената жена, която гледа на мен като на мъж, а не на един от богаташите Тагърт или пък на шанс да пробие в кариерата. Ти видя истинската ми същност, видя мен. — Той я целуна. — Знам, че стана изведнъж и ще ти е необходимо малко време за размисъл. На мен ще ми достави огромно удоволствие да те ухажвам, обаче отсега искам да знаеш каква е целта ми. Възнамерявам да се оженя за теб.
На Карън й идеше да се хвърли на врата му, да го разцелува и да изрече: „Да, да, да.“ Вместо това тя извърна глава, сякаш се колебаеше дали да се омъжи за него или не. Когато го погледна, имаше сериозен вид.
— Под ухажване имаш предвид рози и вечеря на свещи ли?
— Какво ще кажеш за екскурзия до Париж, до Нил или да караме ски в Скалистите планини?
— Може би — рече тя.
— А какво ще кажеш, ако ти купя още две сгради в града по твой избор, които да превърнеш в бебешки магазини, без да се налага да теглиш заеми?
— О! — възкликна поразена Карън. — И аз ще съм шефът?
— Карън, скъпа, ако се омъжиш за мен, ще ти дам шифъра на личния си сейф.
— Не знаеш как да ухажваш жена, нали?
— М-м-м — беше отговорът му, след което се озова върху нея. — Нали си запозната колко близнаци се раждат в семейството ми?
— Разбира се, била съм свидетел.
Едновременно я целуваше по врата, а ръката му се плъзгаше надолу по тялото й.
— Не знам дали си чувала как точно се правят близнаци: получава се, ако се любиш два пъти на ден.
— Нима? А пък лекарите смятат, че става, ако яйцеклетката се раздели.
— Не. Много любов — много деца.
Тя го прегърна и каза:
— Защо не опитаме да си направим пет близначета?
— Знаех си, че не случайно те обичам — промърмори той и я целуна.