— Само да мръднеш, и си мъртва — заплашително изрече домакинята.
Карън въздъхна дълбоко и се отпусна на дивана в слънчевата кухня на Ан.
— Не ми причинявай това, Ан, моля те.
— Какво? — попита невинно тя.
— Пъхаш си носа в чуждите работи.
— Нямам ни най-малка представа за какво говориш — никога не съм правила нещо подобно в живота си. Сега ми разкажи всичко.
Карън се опита да смени темата:
— Миналата седмица още една красавица изхвърча от кабинета на Тагърт, обляна в сълзи — рече тя, като имаше предвид шефа си, който подлудяваше Ан от страх и неутолимо желание. Ала Карън бе сигурна, че това е така, защото не го познава.
— Как така „искаш да забременееш“? — настояваше Ан.
— Един час след като си тръгна, се появи някакъв бижутер и тръгна към кабинета на Тагърт с куфарче и двама телохранители. Всички стигнахме до заключението, че се опитва да й се извини. Да пресуши сълзите й с диаманти, да я накара да говори.
— Предприела ли си нещо, за да забременееш?
— И така, в петък се разнесе слух, че Тагърт се е сгодил — отново. Не за жената, която изхвърча от кабинета му обаче. Този път е някаква червенокоса мадама… И в събота написах предбрачния им договор.
Това вече заинтригува Ан.
— И какво пишеше в него?
Карън се облегна на дивана, а на лицето й се бе изписало отвращение.
— Той е гадняр, Ан. И то голям. Знам, че е красив като Аполон и че е милионер, но като човек е нищо, боклук. Знам много добре, че мацките — онези от хайлайфа — го преследват само заради парите му. Те едва ли го харесват. В крайна сметка са мили жени, които заслужават малко внимание и уважение.
— Ще спреш ли да анализираш и да ми кажеш какво пишеше в договора?
— Жената, съпругата му, трябва да се откаже от всички права на собственост върху парите му по време на брака. Доколкото разбрах, не й се полага нищо. При евентуален развод, дори и дрехите, които си е купила, ще останат за него.
— Нима? И какво ще прави с женските дрехи? — вдигна вежди изумена Ан.
— Нищо интересно. Убедена съм. Ще намери още някоя кандидатка, на която ще са по мярка. Или пък ще направи разпродажба, за да купи няколко годежни пръстена, да се запаси. И без това често прави предложения.
— Защо го презираш? Горкият мъж — рече Ан. — Той ти е дал работа, нали?
— О, да. Има десетки жени, които работят за Негово величество. Обзалагам се, че един от критериите му да те наеме е дължината на краката. Повишил е само красавиците.
— Не разбирам от какво се оплакваш.
— Той нищо не им позволява да правят! — обясни разпалено Карън. — Тагърт сам взима решенията си. Той дори не пита отбора на красавиците за тяхното мнение, идеи, планове, та какво остава да им позволи да направят нещо сами. — Тя така стисна дръжката на чашата, че едва не я счупи. — Макалистър Тагърт може преспокойно да живее на пустинен остров без жива душа наоколо. Той е такъв егоцентрик, че не се нуждае от никого.
— Според мен се нуждае от жена — рече мило Ан. Тя бе срещнала два пъти шефа й и до такава степен бе заслепена от чара му, че не даваше да се изрече лоша дума по негов адрес.
— Той е типичен американски плейбой — рече Карън. — Колкото по-дълги крака и коси има едно маце, толкова повече ще си падне по него. Красива и глупава — това е специалитетът му. — Тя се изсмя злобно и добави: — Добре, че никоя от тях не се оказа толкова тъпа, че да се омъжи за него, щом разберат, че единственото, което ще спечелят от брака, е него самия — което не е кой знае какво.
— Ами… — каза Ан при вида на гневното лице на приятелката си. — По-добре да сменим темата. Как възнамеряваш да забременееш, ако бягаш от всеки мъж, който ти обърне внимание? Искам да кажа, че е начина, по който се обличаш сега, а именно като отегчена стара мома или пенсионерка, отблъскваш мъжете.
— Боже, чаят е превъзходен — рече Карън. — Ан, ти си изключителна домакиня. Много ми беше приятно да ти гостувам, ала сега трябва да тръгвам. — Тя стана и се отправи към вратата.
— О! — изкрещя Ан. — Ще раждам! Помогни ми! Кръвта се отдръпна от лицето на Карън, когато се затича към приятелката си.
— Облегни се назад, не се движи. Почивай си. Ще се обадя в болницата!
Тя тъкмо посегна към телефона, когато Ан изрече с нормален глас:
— Мисля, че премина, но по-добре да останеш с мен, докато — Чарли се прибере. За всеки случай. Нали разбираш?
След кратък миг, в който гледаше ядосано Ан, Карън се призна за победена и седна отново.