— Какво искаш да знаеш? — попита.
— Не мога да си обясня защо, но напоследък много ме интересуват бебета. Може би е от въздуха или от храната, не знам. Но така или иначе ти спомена малките сладурчета, та ще се доизкажеш ли?
— Няма нищо особено. Нищо. Повярвай ми. Просто…
— Просто какво — подкани я Ан.
— Просто съжалявам, че с Рей нямахме деца. И двамата си мислехме, че животът е пред нас. — Карън направи пауза и после продължи: — Наскоро си направих пълен преглед. Здрава съм и мога да имам деца.
Карън млъкна и Ан нежно я попита:
— Значи си била на преглед. Сега какво?
— Ще си избера донор от каталог — отвърна тя.
Това беше върхът. Според Ан Карън бе преминала всякакви граници.
— Не мога да слушам повече. Все едно ми казваш рецептата за пълнена пуйка…
На Карън не й беше до смях. Очите й гневно святкаха.
— Можеш да ми говориш така, защото си доволна, имаш прекрасен съпруг, който може да свърши тази работа, а аз какво да правя? Да пусна обява ли? „Самотна вдовица желае дете без мъж.“
— Ако излизаш по-често и се срещаш с мъже, може да… — Тя замълча, защото забеляза, че Карън побеснява. — Добре, спирам. Защо не помолиш красивия си шеф да свърши работата?
— Господин Тагърт, няма да ви увещавам да ме повишавате — Карън се навъси престорено, — но ще имате ли нещо против, ако ми дадете малко от скъпоценната си сперма. Нося си едно бурканче, о, не, разбира се, че ще ви почакам.
Ан се засмя, защото жената пред нея бе предишната Карън, която почти се изгуби през последните две години.
Карън още се смееше.
— Според календара ми най-голяма вероятност да забременея е навръх Коледа, така че нищо не ми пречи да почакам Дядо Коледа.
— Да, на прясна сметана и сладки — рече Ан. — Няма ли да се чувствате виновен, че ще пренебрегнете всички тези дечица, за да сте с мен в къщата ми?
Ан се засмя на остроумната си шега.
— Не е толкова зле — рече Карън. — Може пък седемте джуджета да се отзоват на молбите ми. Ан? Добре ли си?
— Обади се на Чарли — прошепна тя и се хвана за корема. Щом премина още една контракция, каза: — По дяволите, Чарли! Обади се на болницата и им кажи да ми приготвят конска доза успокоителни. Веднага! Боли ме!
Карън се разтрепери. Отиде до телефона и се обади.
— Глупачка! — Карън погледна изражението си в огледалото, сълзи се стичаха по страните й. Взе кърпичка от тоалетката и избърса лицето си. Намираше се в тоалетната на фирмата. Беше плакала повече от двайсет и четири часа.
— Всички плачат, когато се роди дете — промърмори в тишината. — Хората се просълзяват, когато се случи нещо хубаво — сватби, годежи, раждане.
Спря да подсмърча и отново се взря в отражението си в огледалото. Лъжкиня. Миналата нощ беше видяла новородената дъщеря на Ан и толкова силно искаше момиченцето да е нейно, че за малко да си тръгне с бебето. Приятелката й се беше намръщила и взе малката от ръцете й.
— Това е моето дете — каза. — Роди си и ти.
За да прикрие смущението си, Карън се опита да се пошегува с чувствата си, но нищо не се получи. В края на краищата тя си тръгна от болницата и се почувства толкова гадно, както когато Рей си отиде.
В този момент Карън се намираше в канцеларията, а копнежът й по дом и семейство бе толкова силен, че едва издържаше. Отново избърса лицето си, чу гласове, шмугна се в празно помещение и се заключи. Не изгаряше от желание някой да я види сега в това състояние. Днес беше коледното тържество във фирмата и всички бяха в приповдигнато настроение. Бяха обещали безплатна храна и напитки в неограничени количества. Както и щедри премии.
В компанията се вихреше голяма веселба.
Ако Карън не беше изпаднала в депресия, щеше да остане. Внезапно разпозна една от жените, които влязоха — Лорета Саймънс, която си въобразяваше, че Макалистър Джей Тагърт е нейна собственост. Карън се почувства като в капан, тъй като за да излезе от това помещение, трябваше да мине през тоалетната. Лорета щеше да я спипа и нямаше да я остави на мира. Няколко часа щеше да слуша само за чудесния Макалистър.
— Виждала ли си го скоро? — говореше така, сякаш слушаше някакъв сектант. — Той е най-прекрасното същество на земята — висок, красив, мил, нежен, любящ.
— А какво ще кажеш за жената тази сутрин? — попита събеседничката й. Като че ли тя не познаваше Тагърт и бе повишена в главна секретарка, а Лорета я въвеждаше в работата. — Тя не бе особено очарована от него.
Карън се усмихна в убежището си. Точно така мислеше и тя.
— Скъпа, ти не можеш да си представиш какво е преживял този мъж. — Лорета говореше така, сякаш той беше ветеран от войната.