Карън облегна глава на стената. Идеше й да крещи от отчаяние. Нима единственото, за което можеше да говори Лорета, бе красивият и изигран „Мистър света вода ненапита“, прелъстен и изоставен? Разтърсващата трагедия на Макалистър Тагърт? Нима в живота й нямаше друго?
— Преди три години господин Тагърт беше лудо влюбен в млада жена — Илейн Уентлоу. — Лорета произнесе името й е отвращение и погнуса. — Той желаеше да се ожени за нея и да създаде семейство. Копнееше за семейно огнище, сигурно местенце. Искаше…
Карън поклати глава, тъй като Лорета прибавяше още такива истории към списъка — пикантни и мелодраматични.
Сега Лорета разказваше с подробности за прекрасната сватба, която Тагърт бе планувал и за която бе платил.
— И тя го заряза? — попита новата секретарка.
— Тя изостави миличкия Тагърт сам в църквата пред седемстотин гости, които бяха долетели от всички краища на света.
— Ужас! — възкликна новата секретарка. — Такова унижение. Но защо е постъпила така? Каква е причината? И ако е имала основателна причина, защо не го е направила по-деликатно?
Карън стисна зъби. Имаше подозрения, че „душичката“ Тагърт е изчакал нощта преди сватбата и е показал изготвения предбрачен договор и съответно е дал да разбере на бъдещата си жена какви са чувствата му. Разбира се, Карън не можеше да сподели това с никого, тъй като тя не бе упълномощена да набира личните документи на Тагърт. Това бе работа на неговата секретарка. Ала за красивата госпожица Гришам беше под достойнството да вкарва данни в компютъра, така че за да се отърве от скучните задължения, ги възлагаше на госпожа Джонсън, която работеше от дълги години за компанията. Тя пък надхвърляше седемдесетте и се изморяваше. Госпожа Джонсън знаеше, че ако си признае това, ще загуби работата си и тъй като имаше да храни цяло стадо с котки, тайно възлагаше тази работа на Карън.
— Значи затова всички жени след нея го напускат? — попита новата секретарка. — Имам предвид кукличката от тази сутрин.
Карън нямаше нужда от разказа на Лорета, тъй като всички служители вече знаеха.
Като се имаше предвид коледното тържество и премиите, както и жените, които бяха зарязали господин Тагърт, тази година наистина бе много интересна. Тя сериозно се притесняваше за сърцето на госпожа Джонсън.
Сутринта, няколко минути след като бяха раздадени премиите, висока и красива червенокоса девойка изхвърча от кабинета с годежен пръстен в треперещата си ръка. Администраторката не се нуждаеше от разяснение коя е тя и за какво е дошла. Ядосани жени с годежни пръстени, които се навъртаха в компанията на М. Дж. Тагърт, бяха обичайна гледка напоследък.
След петнайсет минути красавицата се появи разплакана, без пръстен.
— Как може да се отнасят толкова подло с него? — бяха прошепнали колежките й, като гневът им бе насочен изцяло към червенокосата девойка.
— Той е толкова прекрасен, очарователен, толкова мил и внимателен.
— Проблемът му е, че се влюбва в неподходящи жени. Ако само срещне подходящата жена, тя би го обичала вечно — до това заключение се стигаше всеки път. — Нуждае се от жена, която да разбере каква болка е преживял.
След това изявление всяка една служителка под петдесет и пет с изключение на Карън отиваше в тоалетната, където да прекара обедната си почивка в разкрасяване. Карън оставаше зад бюрото си и се насилваше да не споделя мнението си с никого.
В този момент Лорета така въздъхна, че вратата на склада, в който се беше скрила Карън, се разтресе. Лорета едва ли се притесняваше, че някой я подслушва, тъй като бе изказала мнението си за очарователния Тагърт пред всички в компанията.
— Сега той е свободен отново — рече тя с глас, в който се долавяше тъга и надежда, — търси истинската любов и в един прекрасен ден някоя късметлийка ще стане госпожа Макалистър Тагърт.
Събеседничката й промърмори:
— Тази жена се е отнесла с него отвратително. Дори да го е мразила, трябвало е да помисли за гостите.
Карън щеше да изстене от отчаяние при тези думи, тъй като бе сигурна, че Лорета е спечелила още един войник в армията си, която боготвореше шефа.
— Какво правиш? — попита Лорета.
— Попълвам точното име — отвърна секретарката. След миг Лорета отново въздъхна.
— О, да, ужасно ми харесва. Да, направо е страхотно. Трябва да тръгваме. Не можем да си позволим да пропуснем и секунда от коледното тържество. — Тя млъкна и след това добави с копнеж: — Нямам представа кого ще целуне под имела.
Карън изчака малко, след като жените си тръгнаха, и излезе от склада. Погледна се в огледалото и с радост установи, че очите й вече не са зачервени. Изми ръцете си, понечи да си откъсне салфетка и осъзна за какво си бяха шушукали преди миг колежките й. Много отдавна някоя от жените (най-вероятно Лорета) бе откраднала, снимка на Тагърт и я бе закачила на стената на женската тоалетна. После бе закачила и табелка с името му. Сега на стената бе добавено и „Прелъстен и изоставен“ пред М. Дж. Тагърт.