Затова Карън не се сдържа да разгледа стаята, за която бе чувала, че е обзаведена според изтънчения вкус на госпожица Гришам — изцяло в бяло и сребристо — точно като елхата. „Лъха студенина“ — помисли си.
Внимателно постави писмата на бюрото на госпожица Гришам. Тъкмо да си тръгне, когато погледна към двойната врата, водеща към неговия кабинет. Доколкото си спомняше, нито една жена от секретарския отдел не бе влизала вътре, а Карън изгаряше от любопитство да го разгледа.
Много добре знаеше, че съвсем скоро охраната ще се появи, но ако я хванат, ще каже, че е трябвало да остави едни документи за господин Тагърт.
Отвори вратата съвсем безшумно, сякаш бе крадец, и надникна.
— Хей? Има ли някой? — Естествено, че нямаше никого, но все пак трябваше да е много предпазлива.
Огледа се и сложи писмата на бюрото му. Трябваше да признае, че той умееше да подбира дизайнерите си. Кабинетът изглеждаше така, сякаш бе откраднат от забележителен френски замък. Огромна камина заемаше една от стените, подът бе покрит с каменни плочи, стените — с ламперия. Тапицираните мебели изглеждаха едновременно старинни и невероятно удобни.
Срещу нея се намираше етажерка с книги. Едната лавица бе заета със снимки. Карън бе привлечена от тях. В края имаше снимка, поставена в сребърна рамка, на млад мъж с въдица в ръка. Очевидно бе от семейство Тагърт, но тя не го бе виждала. Взе снимката и се вгледа в мъжа.
— Видяхте ли всичко, което ви интересува? — достигна до нея плътен мъжки глас. Тя подскочи от изненада и изпусна снимката, която се разби в каменния под.
— Мно… много съжалявам — заекна тя. — Не знаех, че тук има някого. — Наведе се, за да вземе снимката, погледна нагоре и потъна в тъмните очи на Макалистър Тагърт — висок над метър и осемдесет. — Ще заплатя щетите — рече нервно, като се опитваше да събере парчетата стъкло.
Той не продумваше, само я наблюдаваше намръщен.
Събра колкото можа в дланта си, изправи се и му подаде парчетата. Тъй като той не ги взе, тя ги постави на рафта.
— Не мисля, че снимката е повредена — изрече. — Аз, такова… брат ли ви е? Не съм го виждала.
При тези думи очите на Тагърт се разшириха и Карън изпита внезапен страх от него. Бяха сами на целия етаж и единственото, което знаеше за личния му живот, бе, че много жени бяха отказали да се омъжат за него. Дали заради предбрачните договори, или заради нещо друго, не знаеше. Може би заради необузданата му ярост?
— Трябва да вървя — прошепна Карън и избяга от кабинета.
Не спря да тича, докато не стигна асансьора и не натисна бутона. Единственото й желание в този момент бе да се прибере вкъщи, да почувства познатата обстановка и да се опита да преодолее срама. Беше я спипал като ученичка да разглежда кабинета на шефа! Как можа да постъпи толкова глупаво!
Вратата на асансьора се отвори и вътре беше пълно с хора, които отиваха на тържеството, три етажа по-нагоре. И въпреки че Карън заяви, че иска да слезе, те я отведоха на купона.
Първото нещо, което й направи впечатление, бе пълна табла с шампанско и Карън пресуши две чаши. Почувства се по-добре. Бяха я спипали в кабинета на шефа. И какво от това? Можеше да бъде и по-лошо. След третата чаша с шампанско се убеждаваше, че нищо не се е случило.
В този момент пред нея се появи жена с едро момченце в ръцете си, която се опитваше да разпъне детската количка.
— Мога ли да ви помогна? — попита Карън.
— Да, благодаря — отвърна жената и се отдръпна от количката, като си помисли, че Карън ще се заеме с нея.
Вместо това тя взе детето и за миг го притисна силно към себе си.
— По принцип не приема непознати, но вас определено ви харесва — усмихна се жената. — Имате ли нещо против да се грижите за него за малко? Ще умра от глад.
Карън притискаше момченцето, то опря главичка на рамото й и тя прошепна:
— Винаги ще се грижа за него.
Жената се изплаши. Грабна детето от ръцете й и бързо прекоси залата.
Миг по-късно Карън си мислеше, че ще потъне в земята от срам. Беше по-лошо, отколкото когато я хванаха в кабинета на шефа. „Какво ти става?“ — каза си и се насочи към асансьорите. Ще се прибере вкъщи и повече никога няма да излезе оттам.
Тъкмо се качи в асансьора и осъзна, че е забравила чантата и палтото си в канцеларията на деветия етаж. Ако навън температурата не беше под нулата и ключовете от колата не бяха в чантата й, щеше да зареже всичко и окото й нямаше да мигне. Ала нямаше избор. Опря глава на стената. Беше прекалила с шампанското — знаеше го със сигурност, както и това, че след Коледа ще бъде уволнена. В мига, в който Тагърт съобщи на секретарката си, че е заварил непозната жена — на Карън й бе пределно ясно, че великият и прекалено зает Макалистър Тагърт не би се примирил с факта, че жена от по-долните етажи е била в кабинета му, щеше да е уволнена.