На стената на асансьора имаше бронзова плоча, на която бяха изредени имената на цялата фамилия Тагърт, а както изглеждаше, новата съмишленичка на Лорета си бе намерила ново занимание. Лист хартия бе залепен върху името на Макалистър Тагърт: „Истински тигър“. Ухилена, Карън измъкна химикал от джоба си и го преправи на „Изключителен тъпанар“.
Когато асансьорът спря, не знаеше дали да благодари на виното или на самообладанието си, но се почувства по-добре. Естествено, не би искала отново да се натъкне на Тагърт. Докато държеше вратата, тя се огледа внимателно. Беше чисто. Мина на пръсти през залата и стигна до канцеларията. Взе палтото от стола си и чантата от шкафа.
Преди да излезе, се спря до бюрото на госпожа Джонсън и взе няколко бележки от чекмеджето й. Поне се снабди с работа за Коледа.
— Пак ви спипах!
Карън застина. Нямаше нужда да поглежда нагоре, за да разбере кой е. Макалистър Джей Тагърт. Защо трябваше да се налива така? Трябваше да се извини любезно, но главата й бе замаяна. Всъщност имаше ли смисъл да се извинява, след като при всички случаи той щеше да я уволни.
— Извинявайте за нахлуването в кабинета ви. Бях сигурна, че сте някъде навън и предлагате брак на някое момиче.
Тя мина покрай него с цялото високомерие, на което бе способна.
— Май не съм ви много симпатичен?
Обърна се и го погледна право в очите — тези тъмни очи и гъсти мигли, които караха всички жени в компанията да се разтапят от желание. Те нямаха същия ефект върху Карън обаче. Тя би могла да ги намрази, задето бяха разплакали не една и две жени.
— Написах последните ви три предбрачни договора. Знам точно какво представлявате.
Изглеждаше смутен.
— Мислех си, че госпожица Гришам…
— И да си счупи маникюра на клавиатурата? О, моля ви! — С тези думи тя се насочи към асансьора.
Ала Тагърт я хвана за рамото.
За миг тялото й се скова. Какво всъщност знаеше за него? Бяха сами. Ако изкрещи, никой няма да я чуе.
Когато видя страха в очите й, чертите на лицето му се смекчиха и той я пусна.
— Госпожице Лорънс, искам да ви уверя, че нямам никакво намерение да ви нараня.
— Откъде знаете името ми?
Той се усмихна.
— Докато ви нямаше, направих малка справка.
— Значи сте ме проучвали? — попита тя смаяна.
— Бях просто любопитен кой се навърта в кабинета ми.
Карън направи още една крачка към асансьора, но той отново я хвана за рамото.
— Почакайте, госпожице Лорънс, искам да ви предложа работа за Коледа.
Карън натисна бутона на асансьора с все сила от чувство на безпомощност. Той бе близо до нея и я наблюдаваше.
— И що за работа ще ми предложите? Да се омъжа за вас ли?
— Може и така да се каже — отвърна той и я изгледа от главата до петите.
Карън удари бутона толкова силно, че бе истинско чудо как не потъна в стената.
— Госпожице Лорънс, не ви свалям. Предлагам ви работа. Напълно законна, за която ще бъдете възнаградена много щедро.
Тя продължаваше да се бори с бутона и не спираше да гледа към светлинното табло. И двата асансьора бяха заседнали на етажа, където беше тържеството.
— От телефонните обаждания разбрах, че през последните две Коледи сте работили извънредно, когато никой друг не се е съгласил. Също така научих, че се държите като Ледената кралица в канцеларията. Веднъж за малко не сте удушили ваш колега, когато ви е поканил на среща.
Карън се изчерви, но не погледна към него.
— Госпожице Лорънс — рече той, сякаш му бе много мъчително да говори. — Каквото и да си мислите за мен, не съм повишавал служителките си единствено след като се възползвам от тях. Предложението ми е малко необичайно, нищо повече. Съжалявам, ако съм ви оставил погрешно впечатление, че ви предлагам повече. — С тези думи той се извърна и си тръгна.
Единият асансьор слезе от дванайсетия до първия етаж. Другият продължаваше да стои на деветия. Тя неохотно се извърна и се загледа в привлекателния му мускулест гръб. Изведнъж пред очите й се появи тъжната гледка на празната й къща, миниатюрното дръвче без подаръци. Независимо какво мнение имаше за него и колко го ненавиждаше заради отношението му към нежния пол, Тагърт винаги се бе държал с уважение към служителите си. И колкото и да се опитваше да го спечели всяка жена, накрая губеше. Преди две години, когато някаква секретарка бе казала, че той я сваля, всички така се смяха, че след три седмици тя се принуди да си намери нова работа.