Карън си пое въздух и тръгна след него.
— Добре — каза, когато се приближи и застана зад него. — Да чуя.
Десет минути по-късно се бе разположила в прекрасния кабинет на Тагърт, огънят в камината гореше и хвърляше червени отблясъци върху масата, която бе отрупана с вкусна храна и бутилки изстудено шампанско. В първия миг Карън реши да устои на това изкушение, но после си помисли как ще разказва на Ан, че е яла хайвер и пила шампанско с шефа си, и отстъпи.
Докато Карън отпиваше от шампанското, Тагърт говореше:
— Предполагам, че си разбрала за Лиза.
— Червенокосата ли?
— М-м-м, да, червенокосата. — Той допълни чашата й. — На двайсет и четвърти декември, след два дни, бяхме поканени е Лиза на сватбата на един мой много добър приятел от Вирджиния. Сватбата ще бъде голяма, над шестстотин гости ще долетят от всички краища на света.
За миг той остана безмълвен, очите му не се откъсваха от нея.
— И? — попита тя след малко. — За какво съм ви необходима? За да напиша предбрачния договор на приятеля ви ли?
Макалистър намаза солена бисквитка с хайвер и й я подаде.
— Вече не съм сгоден — добави. Карън си взе чаша вино.
— Извинете ме за невежеството ми, но аз какво общо имам с това?
— Мисля, че нейната рокля ще ти стане.
Може би бе от шампанското, но й трябваше време, за да осмисли казаното от него. Когато го направи, се изсмя:
— Искате да се представям за ваша годеница и да бъда шаферка на жена, която не познавам? Тя мен също.
— Точно така.
— Колко бутилки вино сте изпили?
Макалистър се усмихна:
— Не съм пиян и говоря напълно сериозно. Да продължавам ли?
Някакъв глас й шепнеше, че трябва да се прибира вкъщи, да се махне от този луд мъж, но какво я чакаше вкъщи? Нямаше дори и котка? Никой не се нуждаеше от нея.
— Слушам — рече тя.
— Не знам дали знаеш, но преди три години аз… — Той се колебаеше и Карън забеляза как миглите му се спускат съблазнително. — Преди три години се озовах сам пред олтара. Жената, с която бях решил да прекарам остатъка от живота си, се отказа от женитбата.
Карън пресуши чашата си.
— Значи е разбрала, че не сте пожелали да произнесете „заедно в богатство и бедност“?
За миг Макалистър остана безмълвен и смутен, после се усмихна неустоимо. Карън примигна. Той наистина беше поразително красив с черната си коса, тъмните очи и малката трапчинка. Не се учудваше защо толкова много жени са влюбени в него.
— Госпожице Лорънс, имам чувството, че двамата с теб ще се разбираме отлично.
Това трябваше да й служи за предупреждение. Налагаше се да установи някакви граници, които не бива да прекрачват, и то веднага.
— Не, аз не мисля така. Извинявайте, но не вярвам на сълзливата ви история за пренебрегнатото нещастно момче. Въобще не знам какво точно е станало на сватбата ви или пък при всички последвали инциденти, когато жените отказват да се омъжват за вас, но мога да ви уверя, че не съм от наивните и влюбчиви секретарки, които ви смятат за „прелъстен и изоставен“. Според мен сте…
Лицето му се проясни:
— Значи „изхвърлен зад борда“, така ли? Или мислиш, че съм „изключителен тъпанар“? Сега поне разбрах кой се прави на остроумен.
Карън не можеше да отговори от притеснение — как беше разбрал толкова бързо?
Той я наблюдаваше с нарастващо подозрение. След миг той й сподели като на приятел:
— Какво се случи между мен и Илейн тогава, ще си остане между нас, но истината е, че младоженецът е неин роднина и тя е поканена на сватбата. Ако се появя там сам и разберат, че още една годеница ме е зарязала, да си призная, ще бъде крайно неудобно за мен. Също така не трябва да забравяш и сватбата. Една шаферка липсва — жените ще обезумеят от притеснение.
— И защо не наемете професионална актриса?
— Помислих и за този вариант. Но да си призная, се притеснявам. Никога не можеш да имаш доверие на актриса. Може да изиграе за чудо и приказ лейди Макбет на репетицията. А след това може да се окаже, че познава „интимно“ половината мъже на сватбата.
— Господин Тагърт, не можете да ме убедите, че нямате малък черен бележник с телефоните на жени, които с готовност ще ви услужат.
— Точно там е проблемът. Всички тези жени, които… ами, те ме харесват и след това… Ами…
— А, разбирам. После няма да можете да се отървете от тях. Бихте могли да им предложите брак. Това като че ли е единственото лекарство, с което могат да излекуват безумната си любов към вас.
— Разбираш ли? Ти си идеална за тази работа. Един поглед и всеки ще знае, че ме ненавиждаш и сме пред скъсване. Следващата седмица, когато обявя раздялата ни, никой няма да се изненада.