Навярно всяка хубава книга присъствува в нашата памет още преди да сме я прочели, и в това е магията на словото. Ние сме я познавали, нещо изконно и магично ни е свързвало с нея, вече сме я преживели, защото, колкото и измислено да звучи, истинската книга е разказ за всеки от нас. Сетне я оставяме с тъга, както с тъга се прощаваме с отминалия живот, дните са като прелистени страници, но и страниците са като осветени дни. И понякога си мисля, че точно там е могъществото на словесното изкуство — като ни позволява да минем през безбройни човешки съдби, като ни дарява възможността да опознаем стотици люде, то укрепва собствения ни кураж в човешката издръжливост, познанието, че зад тленната обвивка наистина оцелява духът. Велико предимство на словото е и том, че читателят сам дописва книгата. Според собственото си въображение и човешкия си опит, дарява я с видения, превръща я в истина и бъдеще. Защото всеки от нас носи красотата на някаква стогодишна самота, а също и онази любов, която ще продължи и след смъртта му.
Добре дошли в тази книга.