Успя, но бе на ръба. Куршумът мина на сантиметри покрай лицето му. Една сестра изтича откъм операционната, пищейки.
— Върни се обратно — извика й той, докато вадеше празния пълнител от пистолета, грабна нов от задния си джоб и го зареди с едно движение. Сестрата изчезна в операционната, а той се притисна към стената и зачака. Чуваше, че Уили пее.
Без да се отделя от стената, започна да се придвижва предпазливо към ъгъла. По някаква случайност намери ключа за осветлението в момента, в който песента свърши. Коридорът потъна в мрак. Светлината, която идваше откъм операционната, бе достатъчна, за да вижда. Къде беше отишъл Престън? Дали вече бе взел някого за заложник? Или си бе намерил друг път за бягство? Би трябвало да мине оттук, нали така?
Къде, по дяволите, се бавеха полицаите? Никога не идват навреме, когато ти трябват. Хайде, Бен. Домъкни си задника тук. Стой вътре, Мишел. Не излизай, докато всичко не свърши. Спомни си носилката и продължи да се придвижва, докато кракът му се опря в нея. Преметна крака си около металния й крак и издърпа носилката по-близо до ъгъла.
Хайде. Хайде. Направи своя ход!
Мишел тъкмо бе направила последния шев и чакаше за онова чудесно първо изкашляне, след като анестезиологът екстубираше пациента. Детето бе издържало операцията като шампион. Ако не се появяха някакви усложнения, Джон-Патрик щеше да се катери на любимото си дърво до месец. Разбира се, ако майка му позволеше да се отдалечи от полата й.
— Хайде, миличък. Изкашляй се — прошепна тя.
Чу леко стенание, последвано от суха кашлица само секунда по-късно.
— Всичко е наред — каза анестезиологът. Издърпа маската си и се усмихна. — Това момче е късметлия.
— Чудесна работа свършихте — благодари Мишел на екипа.
Изведнъж в коридора отекнаха изстрели. Настана хаос. Една от сестрите изпищя и изтича навън, без да обръща внимание на виковете на Мишел и Ландуски да не излиза. После Мишел чу как Тео извика на жената да се върне в операционната.
— Това е Тео. Ранен ли е? — попита Мишел.
— Не знам. Какво, за бога, става?
Никой не можеше да отговори. Сега всички се тревожеха за пациента. Джон-Патрик дишаше самостоятелно, ясно и чисто. Ландуски бързо помогна на Мишел да избутат масата до стената край вратите. Една сестра премести стойката със системата. Постави я до момчето, а после тя и още една сестра се надвесиха над него, за да го защитят, ако някой нахлуе, стреляйки в операционната. Ландуски се сети за същото. Той застана над главата на Джон-Патрик и постави длани от двете страни на лицето му, после са надвеси над него. Останалите се скупчиха в другия край на масата и зачакаха. Една от санитарките затисна ушите си и заплака тихо.
Мишел вече бе взела тежкия пожарогасител и го държеше като бейзболна бухалка. Стоеше отстрани на вратата, но на достатъчно разстояние, така че ако стрелецът отвореше широко, тя да не се озовеше блокирана зад вратата. Мишел изгаси лампите и зачака. Не си позволяваше да мисли за Тео. В главата й имаше само една мисъл и тя бе как да задържи стрелеца извън операционната.
— Ако някой стреля тук, може да взриви целия етаж — прошепна Ландуски. — Кислородните бутилки и…
— Шшшт — прошепна тя. И тя, и всички останали в залата осъзнаваха тази опасност.
Наведе се напред и се ослуша. Какъв беше този странен звук? Приличаше на шум от центрофуга на перална машина. О, боже, касетата й с Уили Нелсън автоматично се пренавиваше. Когато стигнеше до началото, щеше да се включи отново. Касетофонът бе на масата до стената от другата страна на вратата. Беше покрит със стерилен чаршаф.
Мишел искаше да извика на Тео. Но не трябваше, разбира се. Дано той да е добре. Ако е ранен… ако кръвта му изтича, а аз се крия зад тази врата… Не. Не мисли това! Къде беше Ноа? Защо не помагаше на Тео? И той ли беше там? Тео, къде си?
Тео се скри зад количката. Беше готов. По-скоро усети, отколкото чу, че мъжът идва и ритна количката с всичка сила точно когато Престън изтича иззад ъгъла, стреляйки напосоки в средата на коридора. Количката го блъсна, но не го забави. Той лесно я спря с ръка, после я запрати с цялата си тежест обратно към Тео.
Тео се стовари тежко върху стената. Докато Престън се опитваше да дръпне количката настрани, за да се прицели по-добре, Тео се претърколи зад нея и стреля. Куршумът попадна в лявото бедро на Престън. Това също не успя да задържи убиеца. Празният му пълнител изтрака на пода, той веднага пъхна друг в пистолета си. В този момент Тео изрева като мечка, надигна количката с рамото си, хвана я с ръка и я засили във въздуха срещу Престън, за да го избута назад. В същото време стреля през тапицерията. Престън се извъртя и куршумът ожули рамото му отгоре.