— Доктор Ландуски ще бъде тук цялата нощ — каза Мишел. — Но ако предпочитате аз да остана…
Даръл не й позволи да довърши.
— Ти направи каквото трябваше. Не знаем как изобщо ще ти се отплатим. Сега си върви у дома.
Мишел слезе по стъпалата до спешното, където я чакаше Тео. Мечтаеше си да спи поне една седмица. Запита се дали и той бе толкова уморен, колкото беше тя. Вече бе зашила отново раната на ръката му, но той седеше в спешното на една маса за прегледи с пакет лед на коляното си и говореше по телефона.
Затвори, когато тя влезе.
— Детективи Андърууд и Башъм са заловили Камерън Линч. Проявил е готовност да говори — каза той. — Първото, което казал, след като му прочели правата, било, че няма да поема отговорността за убийството на жената на Джон. Казал, че било убийство от състрадание.
— И смята, че това го оправдава? — попита тя и поклати глава.
— Не знаем какъв смисъл влага в това. Същественото е, че е бил мотивиран от парите.
Протегна ръка и я придърпа към себе си, като я прегърна през кръста. Искаше тя да е близо до него, да може да я докосва. В един миг по време на стрелбата си бе помислил, че ще я загуби и знаеше, че никога няма да забрави ужаса, който бе изпитал в този момент.
Целуна я по врата. Една сестра стоеше наблизо и ги гледаше. Тео не се смути, а от начина, по който Мишел се притисна към него, разбра, че и на нея не й пукаше.
В този момент в спешното се появи Ноа.
— Какво е това по лицето ти? — попита Мишел.
Той отиде до огледалото над мивката да се погледне.
— Парченца мазилка и прах — обясни той, пусна водата и взе една кърпа.
Тео му каза за Камерън, докато Ноа се миеше.
— Джон вече е прехвърлил парите от сметката на Кайманите. Направил го е от компютъра си.
— Кога ги е прехвърлил?
— Още не знаем, но Андърууд е възложил на свои хора да проверят. Четиримата от Клуба са били интересна групичка.
— Какво им е интересното на група престъпници? — попита Ноа. Изсуши лицето си с кърпата и я пусна в мивката. После се обърна, скръсти ръце на гърдите си и зачака обяснението на Тео.
— Когато Джон открил сметката, казал на приятелите си, че условието е и четиримата да дадат съгласието си в банката, за да могат да теглят пари от нея. Обяснил им, че това е предпазна мярка, но очевидно това не е било истина. Той ги е мамел от самото начало, а Далас, Престън и Камерън са били глупаци, че са му вярвали. Дори след като ги е манипулирал да му помогнат за убийството на жена му.
— Защо му е трябвало тяхното участие?
— Далас е била връзката с Мънк — каза Тео. — Не знам защо е искал да замеси другите двама. Всеки е отговарял за нещо. Джон е извършвал банковите операции. Той е бил адвокат и вицепрезидент на банков тръст. Камерън е използвал позициите си на брокер, за да прецаква свои клиенти да губят парите от пенсионните си фондове. Далас е била в полицията, а Престън — в прокуратурата и се е грижел за всички проблеми със закона.
— Далас всъщност ни е казала истината, когато ни обясни за призрака. Тя действително е разполагала с досието на Мънк и е била наясно с всичките му минали деяния, просто за да се подсигури. В момента това досие е в Андърууд. Каза ми, че Мънк е убил едно младо момиче преди време, защото бил нает от бащата на момичето. Има достатъчно доказателства да арестуват бащата и вече са изпратили детективи да извършат ареста.
— Дано изгние в затвора! — каза Мишел.
Тео кимна.
— Андърууд смята, че Мънк има характерен почерк. — Той вдигна пакета с лед и го остави на масата зад себе си.
— Какво значи почерк? — попита Мишел. Тя забеляза каква гримаса направи Тео, когато раздвижи крака си, веднага взе пакета с леда и го върна върху коляното му.
— Винаги оставя по една роза близо до жертвата си, обикновено на леглото, защото предпочита да извършва убийствата нощем.
— Значи детектив Харис не ни е излъгала за това — отбеляза Мишел.
— Тя е била умна — каза Тео. — Придържала се е към истината, доколкото е възможно, за да не се оплете в лъжи.
— Как разбра, че Харис е една от тях? — попита Мишел.
— Когато Ноа беше в Ню Орлиънс, аз го накарах да я провери — каза той. — Стори ми се странно, че шефът й отказал да съобщи на Ноа каквото и да било относно случая, по който работи. Ноа е свикнал с враждебни детективи, които не искат ФБР да им се меси в работата, тъй че решил, че шефът на Харис нарочно не му дава никаква информация. Аз обаче предположих, че шефът й не е знаел какво върши Харис. Макар че не се задълбочих в това. Просто го набелязах като вариант и продължих.
— Трябваше да отделя време и да поговоря с някой от другите детективи — каза Ноа. — За да разбера какво мнение имат за работата й.