— Нещо не кълве, а? — подметна той, докато се чудеше как да подходи към темата за смяната на училищата.
— Така е, татко. Не знам защо дойдохме за риба по това време на деня. Винаги си ми казвал, че най-доброто време за риболов е рано сутрин. Защо реши да дойдем за риба толкова късно? Вече наближава четири.
— Знам колко е часът, хитрушо. Исках да се отървем от братята ти, за да можем да поговорим на спокойствие за нещо… важно.
— Тогава защо не изплюеш камъчето?
— Не ми се подигравай.
— Не ти се подигравам. Честно. — Тя се прекръсти. Толкова е сладка, помисли си той, докато я гледаше как кокори престорено големите си сини очи. Трябваше пак да й подстрижат бретона. Беше станал много дълъг и й влизаше в очите. Джейк реши да извади ножицата веднага след вечеря.
— Тази госпожица Перин изглежда много приятна. А освен това е и красавица.
Мишел извърна глава настрани и заби поглед във водата.
— Не знам. Мирише хубаво, но не се усмихва много.
— Преподаването е сериозна работа — обясни той. — Сигурно затова не се усмихва много. Ти разбираш ли се с нея?
— Мисля, че да.
— Добре си поговорихме за теб онази вечер.
— Затова искаше да говорим, нали? Знаех си.
— Замълчи и ме изслушай. Госпожица Перин мисли, че си изключително дете.
Очите й се ококориха и тя поклати глава.
— Аз не искам да правя пожари, татко. Честна дума.
— Знам, че не искаш. Тя не казва, че си изключителна като Бъди Дюпон. Просто мисли, че си много умна.
— Не я харесвам.
Мишел пак извърна глава. Баща й я побутна леко, за да я накара да го погледне.
— Защо не я харесваш? Да не би да ти дава прекалено много домашни? Или има прекалени изисквания?
— Не разбирам какво ме питаш, татко.
— Това, което те кара да правиш в училище, прекалено трудно ли е за теб?
Тя се изкикоти, сякаш баща й се бе пошегувал.
— Ами! Ужасно лесно е и понякога ми става скучно, защото свършвам с всичко много бързо и трябва да седя и да чакам, докато госпожица Перин измисли какво друго да ми даде да правя. Някои от децата чак сега се учат да четат, а аз мога да чета още от малка. Нали помниш?
Той се усмихна.
— Помня, когато започна да ми четеш вестника на глас, докато аз се бръснех. Ти, общо взето, сама се научи да четеш.
— Не, не е така. Ти ме научи на буквите.
— Но ти сама се научи да ги свързваш. Аз само ти четях. А ти бързо възприемаше. Запомняше всичко на минутата. Така беше, скъпа. А сега ми кажи защо не харесваш госпожица Перин. Защото трябва да я чакаш да ти обърне внимание ли?
— Не за това.
— А какво тогава?
— Тя иска да ме прати в друго училище — изхлипа Мишел. Очите й се напълниха със сълзи, а гласът й затрепери. — Нали така, татко? Тя ми каза, че иска да те накара да ме изпратиш в друго училище, където няма да познавам никого.
— Първо, знаеш, че никой не може да принуди баща ти да направи нещо насила. Но тази госпожица Перин… ами тя ме накара да се замисля за някои неща.
— Само си пъха носа, където не й е работа. Не й обръщай внимание.
Джейк поклати глава. Малкото му момиченце току-що бе използвало един от любимите му изрази. Когато братята й я дразнеха, той все й казваше да не им обръща внимание.
— Учителката ти казва, че имаш много висок коефициент на интелигентност.
— Не съм го направила нарочно.
— Няма нищо лошо в това да си умна. Но госпожица Перин смята, че трябва да намерим начин да ти осигурим възможно най-доброто образование. Тя мисли, че ти можеш да постигнеш нещо голямо. Не бях се замислял по-рано, но никъде не е казано, че трябва да се ожениш и да почнеш да раждаш бебета веднага щом завършиш училище. Може би в нашето семейство сме имали твърде малки амбиции.
— Може би, татко.
От тона й разбра, че тя се опитва да го умилостиви.
— Но не искам нищо да се променя — добави тя.
— Знам, че не искаш. Но нали се сещаш, че мама би искала да постъпим, както е редно.
— Мама умна ли е?
— О, боже, да. Много е умна.
— Но се е омъжила и е започнала да ражда бебета веднага след училище.
Голяма умница беше, няма спор. Но защо трябваше да се появи нова учителка, за да осъзнае този факт собственият й баща?
— Стана така, защото се появих аз и тя се влюби лудо в мен.
— Защото си неустоим, така ли?
— Точно така.
— Може би трябва да поговориш с мама, преди да решиш да ме изпратиш в новото училище. Може би тя знае как трябва да постъпиш.
Той бе толкова шокиран от думите й, че рязко се обърна към нея.
— Ти знаеш, че обичам да обсъждам нещата с мама?
— Аха.
— Откъде знаеш?