— Може би има вече седмица, ефенди. Почакай малко да пресметна. Днес е Jom el Arba’a [23], а това стана в нощта на Jom el Chamis [24]. Значи са изминали шест дни.
— И как се случи всичко? Разкажи ми, де! Тъй като очите й отново се насълзиха, тя пак ги изтри с лепкавите си от тесто ръце и отговори:
— Как да ти го разкажа? Та аз не съм присъствала, така че не знам как се е случило.
— Хмм! Къде я видя в четвъртък за последен път?
— Вечерта беше навън на двора. Аз носех вода и се връщах с ведрото в кухнята. Точно тогава я срещнах и тя ми каза, че искала малко да се поразходи в градината.
— Тъй! И направи ли го? Ти видя ли я да влиза в градината?
— Да, понеже спрях и минута-две гледах подир моята любимка.
— И след това не я видя повече, така ли? Не се ли върна от градината?
— Не. Ефенди, та нали и ти знаеш, че всеки ден привечер, преди да си легне да спи, тя отиваше на разходка в градината. Щом се върнеше, тя винаги влизаше при мен, за да ми каже «лека нощ». Рахел непременно щеше да го стори и онази вечер, защото никога не е забравяла.
— Кога забелязахте, че я няма? На сутринта ли?
— О, не, още през нощта. Именно защото не дойде при мен, аз останах будна, за да я чакам. И тъй като все не идваше и не идваше, отидох да я потърся в градината. Но там я нямаше. Събудих господаря, на когото тя също не беше казала обичайното «лека нощ». Потърсихме я в спалнята й, но напразно. Тогава изпратихме хора из града, ала никой не намери моята любимка.
— Нямаше ли следи в градината?
— Не. Господарят извести случилото се на пашата и тогава самият той дойде, като доведе много аскери и субати [25], които трябваше всичко да проверят. Нищо не намериха. После претърсиха цялата околност, но пак безрезултатно. О, сихди, с какво нетърпение те чакахме, за да ни помогнеш и посъветваш!
— След шест дни навярно са заличени всички следи. Господарят ти е при пашата, така ли?
— Да. Той ходи при него по няколко пъти на ден да го пита дали все още не са открили нещо и да го насърчи да продължи издирването. Я чуй! Въвеждат коня му в двора, значи се е върнал. Говори с него, ефенди, говори с него! Може би ще успееш да откриеш някаква следа.
Манасе бен Ахараб ме посрещна с радостен възглас. Изглеждаше много отпаднал. Необяснимото изчезване на дъщеря му разяждаше душата и тялото му, това си личеше още от пръв поглед. Накарах го всичко да ми разкаже. За съжаление не можа да ми съобщи нищо повече от онова, което вече знаех от Ребека, ала въпреки всичко той възлагаше големи надежди на помощта ми.
— Ефенди, искай от мен каквото пожелаеш и аз ще ти го дам, стига само да ми върнеш светлината на очите и радостта на сърцето ми! — помоли ме той.
— Манасе, съчувствам ти и самият аз съм силно потресен от случилото се — отвърнах му, — но как мога аз, чужденецът, да ти върна изчезналата дъщеря, след като всички усилия, положени от пашата и неговите хора, са останали съвсем безплодни?
— О, аз знам, че много си видял и преживял. Вече си вършил някои неща, с които никой друг не би могъл да се справи и все ще намериш някакъв начин да постигнем целта си.
— За съжаление трябва да ти призная, че се съмнявам, но въпреки това ще направим всичко възможно. Ела да отидем в градината!
Излязохме навън и претърсихме всяко кътче. Най-внимателно огледах всеки храст, всеки камък от дувара — ала напразно. Беше изминало твърде много време.
— Не ни остава да предполагаме нищо друго, освен че е била отвлечена — казах аз. — Дъщеря ти е била прехвърлена през зида. Несъмнено е имало някакви видими следи,обаче хората на пашата са ги заличили и вече не можем да ги забележим. Те явно нищо не разбират от подобна работа. Ти вярваш ли също, че е била отвлечена?
— Да.
— Имаш ли някакви по-определени подозрения?
— Имам. Пашата ми забрани да го споменавам, понеже така лесно може всичко да се провали, но на теб ти имам доверие, защото си дискретен човек. Познавам един мъж, който искаше да вземе дъщеря ми за жена.
— Аха! Кой е той?
— Един хариб [26]. Беше мой гост и като отплата за гостоприемството ми отчужди от мен сърцето на моето дете.
— Отчужди ли го? Значи е успял да спечели благосклонността на Рахел?
— Да. Аз го изгоних. Преди да напусне дома ми, той успя да се срещне с Рахел, да я успокои и убеди, че въпреки всичко ще му стане жена. Ето защо тя и по-късно остана весела и не тъгуваше. Даже има смелостта от време на време да ми говори за него.
— А той веднага ли напусна Мурсук?
— О, не, премести се при един мамелюк, където остана да живее още няколко седмици.