О. Хенри
От мястото на кочияша
Кочияшът си има своя гледна точка. Може би тя е по-целенасочена от тази на изпълнителя на която и да е друга услуга. От високото, полюшващо се място на своето возило кочияшът гледа на своите себеподобни като на номадски прашинки без всякакво значение, освен когато са обсебени от желания за придвижване в пространството. Той е един Йеху1, а вие сте стоки за превоз. Президент или скитник, за него вие сте просто пътник. Той ви качва, изплющява с камшика си, пораздрусва ви гръбначния стълб и ви намества.
Когато дойде време за плащане, ако преднамерено изтъкнете познанията си за законните такси, ще разберете що е презрение, а ако случайно установите, че сте си забравили портфейла, то вие ще бъдете принудени да осъзнаете благата оскъдност на Дантевото въображение.
Не е екстравагантна теория, че тази целеустременост на кочияша и обобщеното му схващане за живота са резултат от особената конструкция на файтона. Важната личност седи най-отгоре като Юпитер на полагащото се единствено нему място и държи съдбата ви между два ремъка от изменчива кожа. Безпомощен, смешен, прикован, подскачащ като фигура-играчка на китайски мандарин, вие седите като плъх в капан — вие, пред когото на твърдата земя икономите се спаружват само от един ваш поглед, и трябва да извисявате писклив глас през мъничкия процеп на вашия странстващ саркофаг, за да оповестите своите немощни желания.
От друга страна във файтона вие дори не сте обитаващ; вие сте само съдържание. Вие сте товар в открито море, а херувимът, кацнал отгоре, знае улицата и номера на Дейви Джоунс2 наизуст.
Една вечер в съседната постройка — голяма тухлена кооперация точно до „Фамилно кафе Макгари“, се разнесоха гуляиджийски звуци, чийто източник по всяка вероятност бе семейство Уолш. Тротоарът се изпълни с любознателни съседи, които от време на време се отдръпваха да отворят път на някой забързан пратеник, носещ от заведението на Макгари стоки за празненството. Тротоарният състав се впусна в коментари и дискусии, от които не направи усилие да изключи новината, че Нора Уолш се омъжва.
По едно време гуляещите се изсипаха навън. Неканените гости ги обгърнаха и погълнаха, а нощният въздух се огласи от жизнерадостни викове, поздравления, смях и неясни шумове, породени от даровете на Макгари в чест на сватбената церемония.
Файтонът на Джери О’Донован стоеше досами бордюра. Прозвището на Джери бе „Нощния ястреб“, но нямаше по-блестяща или чиста карета от неговата, която да затваря врати върху брюкселска дантела и ноемврийски теменужки. А само какъв кон имаше Джери! Изразявам се твърде ограничено, като ви казвам, че буквално го тъпчеха с овес.
Насред буйната, звънлива, пулсираща тълпа от време на време се мяркаше високата шапка на Джери, излиняла от дълги години ветрове и дъждове, както и носът му — приличен на морков, белязан с пораженията, нанесени от игривите атлетични чеда на разни милионери и твърдоглави пасажери. Не трябва да отминаваме и зеленото палто на Джери, с месингови копчета, Предизвикващо възхищение в цялата околност. Беше ясно, че Джери си е присвоил функциите на своя файтон и носи „товар“. Този образ би могъл да се доразвие и той да бъде оприличен на кола за хляб, ако приемем свидетелските показания на един младок, който гледаше отстрани и бе чут да отбелязва: „Джери си има симид“3.
Някъде откъм тълпата на улицата или откъм рехавия поток пешеходци с лека стъпка се приближи една млада жена и спря пред колата. Професионалното око на Джери веднага долови движението. Той залитна към файтона, помете трима-четирима и самият… Не! Вкопчи се в един уличен кран за вода и успя да се задържи на крака. Също като матрос, който се катери по въжената стълба през време на шквал, Джери се възкачи на своето служебно място. Веднъж озовал се там, той тутакси обузда течностите на Макгари и се залюля на бизан-мачтата на своето возило, сигурен и невредим като върхолаз, устремен към покрива на небостъргач.
— Заповядайте, мадам — заяви галантно Джери и хвана юздите.
Младата жена се качи във файтона и вратите се затвориха шумно. Камшикът на Джери изплющя във въздуха, тълпата в канавката се разпръсна и хубавият файтон се понесе през града.
Когато зареденият с овес бърз кон уталожи първоначалния си устрем, Джери вдигна капака и в израз на любезна отзивчивост викна през пролуката с гласа на пресекващ рупор:
— Накъде караме?
— Където и да е, моля — достигна го отговорът, напевен и доволен.
Сигур иска да се повози за удоволствие, помисли си Джери. След което предложи маршрут.
1
Израелски крал, известен със своите бурни атаки с колесница; прозвище за шофьор на такси или такъв, който обича високите скорости, бел.пр.
3
Игра на думи — bun — симид, bun — съкратено от bung (чеп, запушалка); bung-full — пълен до запушалката, налят до козирката, бел.пр.