Тя разпери мисълта си като пръсти в нова ръкавица.
— Да — прошепна Ан Лиъри. — Не зная защо, но ще дойда с теб, Том.
„Хайде вътре, бързо! — извика Сеси. — Изкъпи се, кажи на вашите, облечи си роклята!“
— Майко — каза Ан. — Промених си решението!
Колата изрева по пътя, стаите в селската къща се оживиха, в банята закипя вода, майката се засуети с няколко фиби в уста.
— Какво те прихваща, Ан? Та ти не харесваш Том!
— Така е. — Ан се закова на място насред трескавите приготовления.
„Но това е прощалното лято! — помисли си Сеси. — Лятото преди да дойде зимата.“
— Лято — каза Ан. — Прощаване.
„Чудно за танци.“
— … танци — промълви Ан Лиъри.
После скочи във ваната и сапунената пяна покри гладките й бели рамене, под мишниците й се образуваха сапунени гнезда, топлата плът на гърдите й се плъзгаше под дланите й и Сеси помръдна устните й, накара я да се усмихне, да продължи с приготовленията. Не биваше да има спиране, иначе цялата пантомима можеше да отиде по дяволите! Ан Лиъри трябваше да продължи да се движи, да действа, да се изкъпе, да излезе от водата!
— Ти! — зърна се в огледалото Ан, цялата бяла и розова като лилии и карамфили. — Коя си ти?…
„Седемнадесетгодишно момиче. — Сеси я погледна с теменужените й очи. — Ти не ме виждаш. Знаеш ли, че съм тук?“
Ан Лиъри поклати глава.
— Дала съм тялото си на вещица, ясно.
„Почти! — засмя се Сеси. — А сега се облечи!“
Колко приятно бе плъзгането на фината коприна по закръгленото тяло!
— Ан, Том дойде!
— Кажи му да почака. — Момичето седна. — Няма да отида на танци.
— Какво? — извика майка й.
Сеси се стресна. Мимолетното напускане на тялото на Ан беше фатално. Бе чула далечния рев на автомобил по осветения от луната път и си беше помислила: „Ще открия Том, ще вляза в главата му и ще видя какво е да си двадесет и две годишен мъж в такава нощ.“ И бързо бе полетяла по пътя, ала сега се понесе обратно като птица към кафез.
— Ан!
— Кажи му да си върви!
— Ан!
Ала Ан вече бе възвърнала властта над себе си.
— Не, не, мразя го!
„Не биваше да я оставям — дори за миг. — Сеси внимателно вля ума си в дланите на момичето, в сърцето и главата й. — Стани.“
Ан се изправи.
„Облечи си мантото!“
Ан си облече мантото.
„Върви!“
— Не!
„Върви!“
— Хайде, Ан — каза майка й. — Какво ти става?
— Нищо, майко. Лека нощ. Ще се приберем късно.
Ан и Сеси се затичаха заедно в лятната нощ.
Зала, пълна с кротко танцуващи гълъби, зала, пълна с пауни, зала, пълна с блестящи очи и светлини. И насред всичко това танцуваше ли танцуваше Ан Лиъри.
„О, каква прекрасна вечер“ — каза Сеси.
— О, каква прекрасна вечер — каза Ан.
— Странна си — отбеляза Том.
Музиката ги мяташе в сумрака, те плуваха в реките на песните, гмуркаха се и изплуваха на повърхността, поемаха си дъх и се притискаха един към друг, като че ли се давеха, въртяха се под шепота и въздишките на „Красивия Охайо“.
Сеси си тананикаше. Устните на Ан се разтваряха. И оттам излизаше музика.
„Да, странна съм“ — потвърди Сеси.
— Не си същата — каза Том.
— Тази нощ не.
— Не си оная Ан Лиъри, която познавах.
„Не, ни най-малко, ни най-малко“ — на много километри оттам промълви Сеси.
— Не, ни най-малко — казаха разтворените устни.
— Имам адски странно усещане — продължи Том. — За теб. — Той я завъртя и се вгледа в пламналото й лице, сякаш търсеше нещо. — Очите ти, не мога да го определя.
„Виждаш ли ме?“ — попита Сеси.
— Ти си тук, Ан, и в същото време те няма.
— Да.
— Защо дойде с мен?
— Не исках — отвърна Ан.
— Тогава защо?
— Нещо ме накара.
— Какво?
— Не зная — почти истерично призна Ан.
„Хайде стига, шт — прошепна Сеси. — Шт, стига. Продължавай да танцуваш.“
— Но все пак дойде — каза Том.
— Да — потвърдиха Сеси и Ан.
— Насам. — И той леко я насочи към една отворена врата, тихо я изведе от залата, музиката и хората.
Качиха се в откритата му кола.
— Ан. — Разтреперан, той я хвана за ръцете. — Ан. — Но сякаш не изричаше нейното име. Продължаваше да се взира в бледото й лице и сега очите й отново бяха отворени. — Обичах те, знаеш го — каза Том.
— Зная.
— Но ти винаги си била сдържана и не исках да разбиеш сърцето ми.
— И двамата сме съвсем млади — отвърна Ан.
— Не, наистина, съжалявам — каза Сеси.
— Какво искаш да кажеш? — Том пусна ръцете й.
Нощта беше топла, наоколо ухаеше на пръст и дърветата шумоляха с листа.
— Нямам представа — призна Ан.