Илиана загрява спокойно зад една преграда, през която се чуват като грохот аплодисментите. Да видиш Илиана разтревожена в такъв момент — боже упази! Тя сама на себе си никога няма да позволи такова презряно състояние. Заместник-председателката на нашата федерация Лили Цветкова е по-неспокойна: „Иди при Илианчето. Много тежко е да се играе след такъв аванс, какъвто е взела Лили“… Тежко! Тежко може да е на всеки, но не и на Илианчето. Това Илианче сега е станало опъната струна. Не зная какво бих могла да й кажа. Стоя, наблюдавам загряването, всичко върви, като че водено от някаква съвършена електронна система. Всяко изхвърляне, всяко търкаляне, всеки пирует е точно на мястото си. Уредите падат в ръцете й като привлечени от магнит. Илианчето влиза в своята суперформа. Казвам след дълго мълчание:
— Нали знаеш резултатите дотук?
— Не.
Ясно ми е, че знае много точно, но това „не“ не го приемам като лъжа. То е някаква особена гордост, която може да разбере само този, който е бил състезател. „Не“ означава, че мен не ме интересуват никакви резултати. Не играя за точки, аз си играя така. Не ме интересува никакво класиране и други такива глупости, без които спортистът, когато е така натясно притиснат, просто не може.
— Е, добре, да ти кажа тогава. Лили води така пред другите, че трябва да направиш чудеса, за да я настигнеш. Базата не е особено висока.
Илиана излиза, играе едни чудесни бухалки — 9,70. Сег вече, за да се изравни с Лили, й трябва 9,85 — оценка, кавато тук още не е вдигана. Наблюдавам новото загряване вече вярвам в чудеса. Просто не мога да разбера как Илиан няма да накара поне две от съдинките да вдигнат 9,9 въпреки че в тази комисия нямаме „свой“ човек. Казвам й само:
— Нали знаеш, че ти трябва 9,85? Тук още не са били толкова щедри. Хайде сега да те видя какъв състезател си!
Такъв състезател наистина не бях виждала. Макар че зная колко силна е Илиана, макар че я бях виждала да се концентрира така невероятно пълно, това изпълнение ме кара да настръхна, да забравя, че съм треньорката й. От първия до последния такт на пианото залата съпровожда лентата с аплодисменти, които накрая преминават във френетични овации. Никоя победителка до момента не е чувала това! 9,85 на един турнир, на който по правило се спазва някаква негласна академична пестеливост! Публиката протестира, иска повече, но Илиана е щастлива и на това, а аз — може би по-щастлива ог всякога. Горе — там, където съм стояла вече аз и два пъти Илиана, сега са двете ми момичета — Илиана и Лили.
Някоя от треньорките казва: „Струва ми се, че така ще бъде и в Амстердам“. Коя е била? Така изведнъж се струпват да ме поздравяват, толкова хубави неща ми казват, че чак когато си лягам вечерта, неспособна да затворя очи, си спомням, че някоя каза: „Струва ми се, че така ще бъде и в Амстердам“. Някоя го каза на руски: „Кажется, так будет…“
На шампионата на уредите Илиана е вече наистина изчерпана от това свръхнапрежение. Тук мога да видя какво значи да се изразходваш прекомерно, когато композициите са още нови, още неулегнали. Какво означава това напрежение — хем да не сгрешиш, хем да ги играеш с вдъхновение, с пълна сила, защото след онази пестеливост на въжето Илиана повече не си позволи да се пести.
В шампионата Лили шествуваше победоносно. Илиана е уморена. Точно пред лентата идва да ме попита:
— Има ли смисъл? Не е ли по-добре да спра?
— Мисля, че можеш да повториш вчерашната лента. Трикратната носителка на „Корбей Есон“ може да поднесе този подарък на публиката.
Илиана се усмихва така, че вече зная — ще събере отнякъде сили, за да приключи този турнир, както на нея й се полага. Игра този път лента за 9,90.
От Корбей Есон се върнах в тренировъчната зала с неспокойно сърце. Разбрах, че може да се разчита на способността на Илиана да се концентрира. Ако в тази фаза, когато новите й композиции все още не бяха станали напълно нейни (трябваше да мине доста продължителен период, за да почувствуваш това, което играеш, като част от себе си), тя успява да се концентрира така пълно, в следващите пет месеца може да се работи спокойно. Видях как се възприема Лили, когато е в пълна форма, в настроение на подем. И все пак ми предстоеше много работа. Исках откъсването от основните конкурентки да бъде така категорично, че да няма спор.