Исках да стана треньор само до преди няколко месеца. После си помислих — щом Нешка не може да не избухва, има ли смисъл човек да се захваща с такава работа. Отначало, когато ни взе Нешка, ми се струваше, че не е възможно да я заговоря. Беше известна, бяхме слушали много за нея. Все едно да набереш кураж и да отидеш да заговориш някоя филмова звезда. Никак не знаех какво мога да направя, като имам такъв треньор. Когато казаха вече, че идва, предлагах да взема торта, цветя, да я посрещнем с програма, но на по-големите все им се виждаха прекалено обикновени моите предложения. Така, разбира се, пак другарката Бончева измисли празника.
Първите месеци бяха страшно интересни. Моите страхове, как ще я заговоря, се изпариха. Не беше никак трудно да се говори с нея. Напротив, тя искаше да ни опознае, беше много внимателна, много ласкава с нас. После един ден каза: „При мен ще ви бъде по-трудно, отколкото на другите деца при другите треньорки. Аз искам повече. Ако на някоя от вас й дотежи, ще трябва да си каже. Няма да се сърдя, ако някоя пожелае да отиде при друга треньорка“. Наистина ставаше все по-трудно и по-трудно, но ни беше много интересно. Разбирахме, че в тренировките може и да се твори. Тя ни показваше, че усмивката може да бъде и като маска, ако не е почувствувана, естествена, настояваше всяка от нас да търси нещо различно за себе си, разбира се, търсеше го преди всичко тя, но караше и нас да участвуваме в този процес. Това ни беше страшно интересно. При другарката. Бончева всички бяхме горе-долу еднакви. Една като измисли елемент, и всички започват да го правят. Другарката Робева ни учеше още от малки всяка да търси това, което най-много ще й допада.
Отначало ми поставяше трудни, но детски съчетания. Аз исках да играя като Илиана. Другарката Робева ми казваше, че още съм малка и трябва да правя това, което на мене ми подхожда. Има време. Освен това тя не искаше да играя като Илиана. Казваше, че не бива на никого да се подражава, че всяка от нас си носи своя красота и тя точно нея ще търси.
Тренировките ни ставаха все по-тежки. Понякога така ми дотежаваха, че се питах — Нешка нали е била състезателка, нали знае какво ни е, защо настоява за този неин вечен план. Като че най-важното е планът! Разказвали са ми, че била много упорита, че тренирала много, но не ми се вярва да е било чак толкова. Това нашето е ненормално много. И непрекъснато иска да надминем това, което е било вчера, да правим все по-сложни и по-сложли неща и да ги правим по-добре. Край няма. Понякога много се дразня. Тежи ми и зная, че ставам неприятна, но не мога да се спра. Избухвам и я карам и тя да избухне. Зная, че разстройвам тренировката и на другите, но това е някак по-силно от мене. Много ме е яд, ако някой си помисли, че плача, за да ме съжаляват. Само това не! Плача, защото не мога да не плача.
Зная, разбира се, че всичко това е, за да стана по-добра гимнастичка. Усещам разликата. Топката почувствувах много по-късно и с радост разбрах какво точно иска да каже другарката Робева, когато ни повтаря непрекъснато, че ще усетим истинското удоволствие от играта едва когато почувствуваме, че сме верни, че уредите ни лягат, че музиката ни радва, че изпълняваме всичко с лекота, като нещо, което е част от нас. Не мога да си представя и това, че ще играя дълго като фигуристите или както едно време са играли все една композиция. Притесних се даже последния път на продукцията — дали не съм омръзнала вече на хората все с тези бухалки. И уж съм убедена напълно, че трябват смени, като дойде време да се сменя, ставам нервна, раздразнителна, струва ми се, че тренировките са прекомерно тежки, особено когато някой елемент не става, и не става, и не става.
Зная, че Нешка Робева е най-трудният треньор, който може да се измисли, често си спомням нейното предупреждение — с мене ще ви бъде по-тежко, отколкото с другите, няма да ви се сърдя, ако пожелаете да отидете при друг треньор, но за себе си не мога да си представя наистина нещо друго освен Нешка. Дори когато съм най-афектирана, дори когато не мога нищо да гледам от яд. Не виждам никоя друга, която да е по-добра от нея.
Нейното желание в началото още да намери за всяка най-характерното ни кара като че сами да подсилваме това, което тя забелязва у нас като качество. Илиана е страшно амбициозна, много упорита. Това, което се каже, го прави на всяка цена. Илиана може да бъде приятел с когото си иска.