Винаги ми се е искало да я зарадвам. Измисляла съм какво ли не, но зная, че няма какво толкова да измислям. Нешка мога да зарадвам, като играя добре. Струва ми се, че тя беше доволна от мене истински само в Любляна на балканиадата. Бях страшно щастлива тогава. Мислех си, че това е началото на нещо хубаво, което ще продължи, но не излезе така. Тази година се случи съвсем опака. Трябваше да замина с нови съчетания на два турнира, защото нямаше кой да отиде. Не се представих добре и ми тежеше дълго след това.
Другарката Робева е най-силният човек, когото съм срещала в живота си. В книгите са много, но иначе не се виждат често. Мисля, че няма нещо, което тя да пожелае и да не го направи. Страхотна воля има. Толкова много ни промени. От нас тя иска преди всичко да бъдем честни, умни хора, да бъдем етични помежду си. Това сигурно е най-трудното, но тя го постига бавно, постепенно, търпеливо. У нас тя изгражда не само качества на гимнастички, но и качества на хора. Много ни влияе това, че се интересуваме от нейната оценка не само докато играем, а и в постъпките си. Зная, че каквото и да направи всяка от нас, може да не е в същия момент, но непременно ще се попита: „Какво би казала Нешка?“ При това не ни говори много, не се намесва в нашите работи, докато не стане задължително. Наскоро бяхме се разделили на групи, беше направо опасно за колектива, тогава си поговори по-се-риозно с нас.
Не мога да разбера само как може такъв човек като нея да избухва. Зная, разбира се, че причината е у нас, но все пак не мога да си го обясня. Старая се да не давам поводи, но ми се случва и на мене да се държа понякога като Лили. Казва ми: „Анелия, не внимаваш, разсеяна си“. Аз веднага, без да помисля, просто автоматично отговарям: „Не съм разсеяна“. В момента, в който го казвам, разбирам, че не съм права. Връщам се към изиграното и виждам, че наистина грешката е от разсейване. Не мога да разбера защо, когато вече съм видяла, че е права, не си призная, а я оставям да се ядосва. Така е и с Лили. Казва й: „Грешиш“. Лили бърза, бърза: „Не, не греша“. Може би точно от разсеяност не е усетила грешката, която не само Нешка, а всички сме видели. То така се натрупва през деня — от едната, от другата, че избухването й идва съвсем естествено, но много хубаво би било, ако го няма. Понякога си мисля, че както е волева, ако само си постави такава задача — да промени настроението в залата, ще го направи. Не може да не го направи.
Не мога да разбера и друго. Вярно, имам проблеми с килограмите и другарката Робева въведе като наказание изиграване по пет, по десет цели композиции. Наказанията си играех все на въжето, докато го намразих. Тя самата започна да забелязва, че въжето ми е без душа. Каква душа! Не можех вече да го гледам. Научих се да маркирам, за да мога да издържа по-леко. Не зная какво трябва да бъде наказанието, сигурно трябва да го има, но не е това. Аз самата се чувствувам по-зле на терена, по-лошо играя, когато сложа тези непрекъснато оспорвани два килограма отгоре си. Сама не мога да се понасям. Напоследък водя наистина упорита борба с тях, за да не ми се налага да си намразвам композициите, защото всяка е правена с особена любов.
Зная, че най-трудно Нешка намери моя стил. Може би ще търси и променя още, но мисля, че сега за пръв път е по-доволна и по-спокойна. Аз също едва в тази година усещам като свои композициите. Носят ми радост. За две години пет топки сменихме, но затова пък последната е нещо, което наистина обичам. Само тази година играя четвърти обръч, но последният ми доставя удоволствие, както и топката. За пръв път си разреших да предложа нещо, което много исках. В първия момент, когато казах испанска лента, Нешка ме погледна доста учудено, но се съгласи. Отначало вървеше трудно, защото сигурно не ме е виждала така, но после се увлякохме и двете. Сега просто не зная какво ми се играе повече — обръчът или лентата. Разбрах през това време, какво значи да се търси най-доброто. Струва ми се, че тази от нас, която може да вземе всичко от Нешка точно по време на творческите търсения, може да стане добър треньор. Е, разбира се — и настойчивостта, с която след това се разработва постановката. Ако някога стана треньорка, ще искам да съм като Нешка. Зная, че това е много трудно, но човек не бива да започва нещо, ако не се стреми към най-доброто.