Выбрать главу

Казвам й сега на Нешка:

— Интересно би било да чуем и Валя. Все пак какво мисли тя самата. Как се е чувствувала на това първенство? Как сега ще приеме двата варианта? Може би някога ще се изправиш пак пред подобно затруднение. И освен това интересно е все пак да знаем какво мисли първият ти «експеримент» в голямата гимнастика.

Нешка също би искала да знае, но е притеснена:

— Откъде ги измисли тези интервюта! Чувствувам се малко неудобно, докато ги чета. Все едно, че съм разтворила личните им дневници. Като че ги чувам в момента да говорят. Така са точни, но не мога да разбера защо на мене не могат никога така да ми го кажат. И ето че сега това, което не са ми казали през годините, докато сме били всеки ден заедно, ще трябва да го кажат изведнъж пред толкова много хора…

Валентина се омъжи, сега чака дете, но не пожела да се раздели тържествено със спорта. Още й се играе. Предупреждава — вече не в големия спорт. Така, за собствено удоволствие и ако дружеството има нужда за попълване на отбора, макар че е малко вероятно — Нешка има вече толкова млади състезателки. Така говори Валя и сигурно в момента така мисли, но стъпи ли веднъж в тренировъчната зала, едва ли ще се задоволи с такава скромна програма. Само, че това ще видим в бъдеще. Сега искаме да се върнем към миналото, да разберем какво е мислила.

Тъкмо сега имам много време да се връщам назад. Имало е моменти, докато тренирах, в които съм си мислила, че гимнастиката ми е донесла повече огорчения, отколкото радости. Не съм била справедлива. Може би съм била повече уморена, изнервена, но сега така много ми се играе, че разбирам колко много са ми дали тези тежки тренировки. Често се връщам към въпроса — какво щеше да стане с мене, ако Нешка не ме беше взела, когато избираше момичетата за ансамбловото. Можеше да не ме вземе, аз бях по-нисичка, а тя избираше по-високи момичета. Не искам дори да си го помисля сериозно. В същност може би нямаше да зная какво точно съм загубила. Щях да поиграя и да се откажа. Нешка внесе нещо ново в живота ми.

Тежаха ми много тренировките. Тежеше ми още тази непрекъсната тема за килограмите. Спомням си, че след като не участвувахме на онова първенство в Мадрид, си отидох във Варна и така се отпуснах, че като се върнах тук, Нешка се ужаси. Трябваше да смъквам цели десет килограма. Започна някаква безкрайна мъка. Смъквах един килограм, качвах два. Нешка обявяваше, че не иска да се занимава с мене, че не я интересувам. Това бяха най-кошмарните дни — когато казваше, че не я интересувам. Добре, че не продължаваха дълго. Взе ме у тях и за няколко месеца се справих с тези десет килограма. Аз си зная как… Когато трябваше да излезе, заключваше ме в хола — да не отивам до кухнята. Най-много в този период ме измъчваше жаждата. Устоях. Нямаше къде да ходя, трябваше да издържа, защото за мене наистина по-ужасно и от жаждата беше това — да чуя, че не я интересувам. Добре, че тогава варненските треньорки и съдийки не знаеха за това заключване. Щяха да се съсипят да ме съжаляват. Те и без това не преставаха да ми говорят на всяко състезание, че Нешка ме преуморява, че нейният режим е направо ужасен, че не бива да се съгласявам с тази спартанска дисциплина…

Изобщо през този период много ми тежеше тази атмосфера. Безкрайно много доброжелатели. Все ми обясняваха колко не ми е добре при Нешка, а когато кажех, че ми е добре, че нямам от какво да се оплача, ме гледаха като неблагодарница — те се грижат за мене, пък аз не мога да оценя. Никога не можах да си обясня тази враждебност. Ако не бях отишла при Нешка, пак нямаше да бъда във варненското дружество, защото щях да следвам, да бъда в «Академик», така че причината не бе, защото не съм в ЖСК-Спартак“. Тези в „Академик“ продължаваха да се ползуват с благосклонността на варненските съдийки. Само спрямо мене бе обявен някакъв необясним бойкот. Много ми тежеше. Не можех да разбера защо Нешка така ги настройва срещу себе си, че са винаги настръхнали. Все ми се струва, че ако има в нея нещо в излишък, това е някаква непримиримост, която опълчва всички. Но може би, ако я нямаше, не би могла да постигне толкова много. Кой знае?