Трябваше да се вслушам по-внимателно в това предупреждение, трябваше да наблюдавам по-внимателно шампионките, но наистина много вярвах, че точно на тях, точно на Илиана не може да й се случи да се поддаде на внушението, че е изключителна, неповторима, и не е нужно чак толкова да тренира. Когато започна да се оплаква, че не е добре, безпокоях се, че не е добре. Много късно си спомних предупреждението:
„Това са първите признаци, внимавай!“ В началните месеци след Амстердам бях погълната от друга грижа.
БОРБА ЗА АНИ
Бях като в треска. Предстоеше ми трудна битка за налагането на Анелия Раленкова. Беше дошъл нейният час! Ани пропусна много, като не участвува на Световното първенство в Лондон. Трябваше време, за да се възстанови равновесието в залата след всички истории около това състезание. Трябваше време, за да се успокои, да укрепне Анелия. Сменях композициите, които не беше играла на голямото състезание, отвличах вниманието й по новото, което трябваше да прави. През 1980 г. налагах Лили Игнатова, за да участвува в европейското първенство. За Раленкова ми трябваше наистина един по-продължнтелен период след онази травма, която изживя — да завоюва в осем контролни състезания правото си да участвува и накрая да я отстранят. Така Ани замина и за Амстердам като резерва, а когато се върнахме и почнах истински сериозна работа с нея, започнах да получавам от всички страни внушения (къде по-меко, къде по-настойчиво) да се откажа от Анелия и да се заема с подготовката на други момичета.
Вярно, тя, разбира се, не била виновна, че два пъти се оказала резерва на българския отбор, но това не можело да не даде отражение. Това непременно смачквало самочувствието, а на мене ми трябвали състезателки със самочувствие, не подтиснати. Как винаги всички знаят какво ми трябва и все, изглежда, не мога да го разбера! Колкото повече ме убеждаваха да се откажа от Ани, толкова повече ме амбицираха. Когато започнаха все по-настойчиво да изтъкват и един друг аргумент — нея съдийките не я харесват, това вече беше сигнал за бойна готовност. Кои съдийки не я харесват, не беше ясно, но ми го казваха и наши съдийки и това ме предупреждаваше, че борбата за Анелия ще бъде най-трудната ми битка. Тук тя трябва да бъде безупречна, да бъде нещо съвсем ново, което не може да се отрече. Ще им се наложи да я признаят. Ясно беше, че у нас й се готвеше солидна опозиция, трябваше да я преодолея.
Защо такива настроения против Анелия? Момичето с нищо не беше ги заслужило. На двата съдийски семинара, на които Раленкова като резерва беше демонстрантка, съдийките даже много я харесаха. Откъде тази измислица, че нямало да я приемат? Пак познатите дружествени борби. Анелия също е от „Левски-Спартак“, като Илиана Раева и Лили Игнатова. Също е моя състезателка. И отново — страхът да не ми стане-много и липсата на мисъл за това, че в Мюнхен няма да ни питат коя от кое дружество е, а ще бъдем отборът на България.
Зачестиха настояванията да се заема с Даниела Грънчарова от ЦСКА. Трябва да кажа, че преди няколко месеца сама бях предложила да поема подготовката й, но треньорката на Даниела страшно се обиди. Това означавало да й се отнеме възможността да се изяви. Тя беше довела Даниела от Плевен, в своята къща я беше прибрала да живее, въпреки че всички знаят колко им е тясно. Като своя дъщеря я гледа и сега — давай я направо на Нешка… Всичко това беше така. И от Плевен я доведе, и в нейната къща заедно с нейното дете живееше Даниела и макар че двете бяха гнмнастички. Маргарита Томова за Даниела беше направила повече, отколкото за дъщеря си. Разбирах и това, че искаше да се изяви, Съчувствувам най-много от всичко на този довод. Какъв треньор е този, който няма да иска да се изяви! Но имаше нещо, което всички вече виждаха, само Томова не. Подготовката на Даниела изоставаше в сравнение с подготовката на Илиана, Лили, Анелия и разликата ставаше все по-очебийна. При цялото желание, при цялото старание, което треньорката и състезателката проявяваха. Смятах, че мога да й помогна. Предложих тази помощ и като срещнах такъв отпор, се оттеглих.