Сега от федерацията настояваха да се заема с Даниела. Казах, че, разбира се, ако треньорката й е съгласна, нямам нищо против. В крайна сметка това е и мое задължение, аз съм и старши треньор на националния отбор. Още повече, предлагаше ми се да работя с едно момиче, което явно имаше много качества и от всички — най-много това, което ценя преди всичко — работлива, упорита.
Реши се в залата да дойдат и Даниела, и треньорката й Томова. Да помагам, но тя да си води подготовката. Да поставям композициите на Даниела. Как да обясня каква е разликата между това да поставяш композициите и да поемеш изцяло подготовката на една състезателка, ако в толкова години не са го разбрали! Как да обясня каква огромна разлика има, когато до една гимнастичка застанат един или двама треньори. Нищо не обяснявах. Не исках да ядосвам отново колежката си, не исках да изглеждам прекалено самояадеяна, не исках да се говори, че се смятам единствена и незаменима. Още повече, че за мене съставът за Мюнхен беше ясен.
Илиана Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова — такава беше тройката, която виждах още преди Амстердам. Още повече, че се бях захванала с едно пазарджишко момиче — Диляна Георгиева, което много бързо напредваше, така че и за резервата бях спокойна. Впрочем, мястото на резервата щяха да си оспорват Диляна и Даниела, а сега основната ми грижа беше да наложа Анелия.
Трябваше да мина с нея по същите пътеки, по които миналата година бях минала с Лили, но преди това ми предстоеше много работа. Композициите на Ани трябваше да бъдат връхната точка на гимнастиката в този етап, изработени без пропуски, трябваше да се погрижа и за артистичност, и за ярко извеждане на акцентите. В това отношение много ми помагаше младият артист Стефан Стефанов. Дойде отново и Филип Павлов за разработката на музиката.
И тъкмо в този период на най-усилена работа, когато намирах подкрепа само в няколко приятели, това, че приех да работи при мене и Даниела, изостри апетитите да се види в тройката и състезателка на ЦСКА. Започнаха да настояват още повече да се откажа от Анелия. Казвах, че и чудеса да направя, и да не погледна повече никоя от трите, и цялото си внимание да посветя на Даниела само, за времето, което ми оставаше, не мога да наваксам пропуските, трупани през годините. Затова трябваше един по-продължителен период, по-спокойна, по-търлелива работа, но нищо не чуваха. Натискът се засилваше.
В същност проблемът с Даниела в този период беше съвсем друг. Не как да й осигуря място в тройката, а как най-напред да я отуча да повтаря чужди елементи. Съчетанията й бяха наблъскани с елементи на Бошанска и Раева. Даниела се гордееше, че добре ги повтаря. Трябваше съвсем предпазливо, съвсем деликатно да обясня (така, че да не обидя ни нея, ни треньорката й), че не бива да се копира, а да се търси нещо свое. Когато настоявах да се откаже от вече заученото чуждо, това можеше да изглежда като недоброжелателство.
С благодарност си спомням за помощта, която срещнах в отбора. Приеха Даниела добре, започнаха да й помагат, тя наблюдаваше внимателно как и тях ги карам да си търсят елементи. Това направи задачата ми значително по-лека. И все пак Даниела мъчително бавно навлизаше в новата обстановка, Това означаваше да се пренастрои, да промени много свои навици, да се научи да мисли, да търси. Поощрявах всеки опит дори когато не беше особено сполучлив. Моите момичета бяха достатъчно тактични, за да не забелязват, че понякога хваля и елемент, който явно скоро ще отпадне, само и само да дам кураж на момичето, което съвсем се обърка, като разбра, че не бива да пренася механично, каквото й хареса у големите гимнастички. Така че, докато търпеливо и внимателно обяснявах на Даниела азбучни истини, канонадата да оставя Анелия и да се заема с Даниела се засили.
Сега, след победата на Раленкова, всички като че забравиха, че някога са настоявали да не се занимавам с нея, че някога съдийките не можели да я приемат. Само Наталия Петрова, доскорошната председателка на федерацията, има доблестта да го каже и на другите да го напомни.
— Нека не забравяме — каза Наталия Петрова при приемането на отчета, — че мнозина от нас, а и аз самата, настоявахме Робева да се откаже от Анелия Раленкова. Треньорката доказа, че има по-добро виждане, затова апелирам в бъдеще да й гласуваме по-голямо доверие, когато се отнася до определяне на състава. Изобщо да не се бъркаме прекалено много в работата й.
Благодарна съм й на Наталия Петрова за честното отношение към всички спорни въпроси, които са изниквали в тези години. Ето това е човек, за когото мога да си помисля, че е сгрешила, че се е заблудила, но никога няма да допусна преднамереност. И за нея точно съм убедена, че когато е настоявала да се откажа от Анелия и да я сменя с Даниела, правила го е не за да угоди на дружествата, а защото са успели да я убедят, че Нешка просто се инати, защото иска само нейните да са на предна линия. Казвали са й също: „Тя, ако поиска, може да направи за няколко месеца само от Даниела съвсем друга състезателка“. Не можех, а и не виждах защо Анелия трябва да е жертвата на тези амбиции. На всички настоявания отговарях: „Има време и за Даниела. Сега на дневен ред е Анелия“.