Върнахме се от Корбей Есон и заварих най-приятната изненада. Лилето тренира, та пушек се вдига. В същност заминах за Франция с много добро настроение. Момичето дойде на аерогарата да ни изпрати — даде картички на мене и момичетата с пожелание за успех — така, както правеха като деца.
В Токио по правило се събира най-голямата конкуренция, която може да се събере пред едно световно първенство. Тук състезателките са поканени поименно, така че никоя не можеш да смениш. Бях решила, ако Лили продължава с фасоните си, да отида с една, не с две гимнастички, но да издържа докрай на приетата линия. Но Лили беше очарователна. Освен че, докато ни е нямало, беше тренирала повече от всеки друг път, но и настроението беше отлично — да ти е драго да го гледаш. Чудесно дете.
Тръгнах с Лили и Илиана за Токио с приповдигнато настроение. Вече не ме беше страх от никаква конкуренция. Съдийките не можаха да дадат предимство на ни една от двете българки и така — на първо място Илиана Раева и Лили Игнатова, след тях Ирина Габашвили.
Съвсем не можех да се ориентирам за състава на СССР в Мюнхен. На различни турнири се срещахме с различни състезателки — Куткайте, Муртазаева, Лисовска, сега Томас и Габашвили — втората и третата от световното първенство в Лондон. Не се показваше само Ирина Дерюгина. От вестниците н списанията научавахме по нещо за нея. У нас много пишат за Дерюгина. Много снимки се появяват. Много повече, отколкото на нашите момичета, така че вестникарска информация не липсва, но тя почти нищо не ни казва. Научихме всичко за бащата, за майката на Дерюгина, как са се запознали, как са танцували, как живеят, кой какво обича и не обича, колко царствена, невероятна и неповторима е тяхната Ирочка. Само не можехме да видим самата Ирина. От съветските треньорки — съвсем оскъдна информация. Хорошо, здорово… Съвсем естествено. Всеки си избира своето оръжие. В тази борба има и психологическа атака. Аз я търсех в преки двубои. Албина Дерюгина беше решила да покаже дъщеря си едва в Мюнхен.
Интересът у нашите момичета наистина нарастваше непрекъснато. Предварителната информация за Корбей Есон гласеше, че най-сетне двукратната световна шампионка ще пристигне. Затова и бях решила твърдо Илиана Раева да тръгне, въпреки че да отидеш за четвърти път на един турнир, където три пъти си била победителка, е прекалено. Знаех, че на Дерюгина в този етап мога да противопоставя истински само Илиана Раева. Макар че не бях доволна от спортната й форма, знаех, че само Илиана може да се мобилизира и да надскочи два пъти себе си, ако има насреща една двукратна световна шампионка. Очаквах с интерес тази борба и ако говорех за загуба, то беше повече от яд, че не мога в момента да покажа една Илиана наистина в пълната й сила. И все пак, както си говорех, че може да отстъпим, някъде дълбоко в мене си оставаше все тази надежда — Илиана ще превъзмогне всичко и види ли истински противник, ще вдигне летвата нагоре, нагоре, за да направи истински рекорден скок.
Дерюгина не дойде нито в Корбей Есон, нито в Токио. Казваха: „Ще дойде в Мюнхен. В това можете да бъдете съвсем сигурни!“ Радвах се, че когато питаха моите момичета, не казваха: „Дано не дойде“. Напротив, искаха да се срещнат точно с нея, с двукратната световна шампионка. Искаха да премерят сили в пряк двубой. Това, че се бяха научили да търсят, а не да бягат от голямата битка, ме караше да се чувствувам по-спокойна, по-уверена.
Когато предложиха на състезателките да си изберат с какъв уред да играят на продукцията, Раева и Габашвили избраха топката — същата топка, с която се бяха срещнали в Лондон и която вече не се играеше. Това за мене беше може би най-интересната част от пребиваването ни в Япония. И досега смятам, че една от най-издържаните композиции, които някога съм правила, е топката на Илиана. Тъкмо затова в Лондон ми беше доста криво, че Габашвили взе златния, а Илиана сребърния медал. Зарадвах се, че двете пожелаха да си припомнят този стар спор. Очаквах, макар и в една продукция, моето момиче да докаже, че съм имала право да се ядосвам някога. Габашвили игра по-добре. Публиката отиде с един тон по-високо в аплодисментите, а Илиана не е човек, който да не усети точно публиката. Безпогрешно ухо за тази „музика“ има европейската шампионка. Така че двете си преглътнахме обидата доста мълчаливо, но и доста тежко.