И все пак най-дълбоко от всичко ме е засегнало недоверието на Илиана в Норвегия. За мене тя беше първата, независимо от тази случайна грешка. Толкова силно не беше играла през цялата година. Бях истински щастлива за нея, а тя се смачка, че е трета. Ето тук точно рухна Илиана. Точно когато имаше най-много основания да се изправи и да продължи с високо вдигната глава. Казвах й го. Вярвах го с всичко, което има у мене-като опит, знания, усет. Казвах й го и Илиана не каза „Как мога да ви вярвам, другарко“, но беше пречупена, невярваща, гледаше ме разсеяно, думите ми не стигаха до нея. Тогава се разстроих — повече, отколкото когато не ми вярваше, защото жените били плакали от възторг. Онова може и да е било инатене и желание да брани доброто настроение, което носи победата, това тук беше вече недоверие.
Казвам й „Илиана, знаеш ли, че от цяла година ти точно сега ме зарадва истински“, а Илиана седи пред мене с празен поглед. Сега тя вижда само едно — на първото стъпало са застанали Лили и Анелия, а тя, самата Илиана Раева, е на третото. Това за Илиана е непоносимо. Чувствувам се безпомощна. Нещо се разклати почвата под краката ми. Само да не си помисли, че я успокоявам! Те трябва да са разбрали все пак, че никога никого не успокоявам. И тогава, когато разплакали треньорки подсмърчат от възторг, а аз съм недоволна, и тогава, когато съдийките са те пратили на трето място (впрочем съвсем правилно, грешката си е грешка), а на мене ми харесваш за пръв път през тази година, независимо от всичките ти победи до момента. Магията на победата е по-силна от всичко, което мога да кажа. За пръв път Илиана постави едно класиране над моята оценка. Или поне на мене така ми се струваше.
Спирам се повече на Илиана, въпреки че проблемът за съжаление е с по-широк обхват, защото точно тя до Амстердам повече от всички беше изпълнена с вяра. Не си спомням нито ден, нито час, нито частица от секундата дори, в които Илиана да се усъмни, че всяко движение, всяка музика, всяка композиция, които съм й избрала, са възможно най-добрите за нея. Впрочем тя и сега не се съмнява в това. Беше започнала да се съмнява, че моето мнение може да бъде поставено над едно класиране. Изживях го болезнено, не от честолюбие, а заради самата Илиана. Мислех, че е много важно точно в този момент да ми вярва.
И като капак — заваляха една след друга бедите. Илиана се контузи. В Астрахан загубихме от отбора на СССР. Не това ме притесни. През цялата година от всички международни турнири имахме две загуби — от Бошанска в Прага и от отбора на СССР в Астрахан. Не бе толкова страшно. Мислех, че имам съвсем реална представа за съотношението на силите. Единственото, от което истински се безпокоех, бе да не рухне моята крепост отвътре. В момента трите бяха готови за световни шамлионки. Ако са здрави, ако издържат психически, ако играят с пълна сила, няма кой да ги бие. И все пак много „ако“. В Серес на балканиадата спечелихме, разбира се, всички медали, но точно там, а не в Астрахан бях нервна. Не ми трябваха медали, не ми трябваха такива победи, когато се влачеха вяло по терена…
Получаваме жребия и започва обичайната предстартова треска. Всяка от трите вижда неблагоприятното в жребия, въпреки че всяка би трябвало да види и своя шанс. Опитвам се да кажа, че по-добро, разбира се, не биха могли да очакват, и се спирам по-подробно на шанса. Всяка има добрите страни в този жребий, стига да съумее да се възползува. Слушат ме, усмихват се накриво. Да, разбира се. Аз самата почти осъмвам нощ след нощ, взряна в тези стартови листи, и също съм недоволна. Първа от първия ден Игнатова, последна Раленкова, втория — Игнатова трябва да завърши от силните…
Предпочитам последна да е Илиана, тя умее да даде блясък, да завърши истински една такава битка, а то — дебютантката. Ще трябва да я изолирам до края на състезанието, да няма достъп до нея никой, да я накарам да мисли само за своята игра. Ще трябва да успокоя Лили, която е най-разстроена. Когато си мисля за Лили, си казвам, че предпочитам Илиана да започне битката. Стабилен боец, където и да я поставиш, е добре. А сега трябва да тръгвам напред точно с Лилето, дето се разкисва просто пред очите ми с часове…
Продукция пред софийската публика. Последната преди заминаването. В залата не може да се диша от народ. Дошли хората да ги изпратят, а те грешат. Само Анелия продължава да държи висока спортна форма. През цялата година. Оказва се, че може. И е по-добре. Зная сега колко много се говори в тези дни преди заминаването. Претренирала ги е Нешка, бяха добре през цялата година и ето, точно преди заминаването, точно преди световното първенство започват да грешат. Изпускат уредите там, където никога не са ги изпускали.