Отборът тръгва. Оставаме двете с Лили в залата. Става изведнъж много тихо и Лили като че си спомня как ги е играла тези бухалки без грешка. „Добре — казвам. — Сега без грешка я с усмивка.“
Може би е трябвало да тръгнем при първото изиграване без грешка. Ако беше сгрешила, когато поисках и усмивката, трябваше да останем за другия ден, а може би и изобщо да не заминем…
Това е мисъл, която ми минава чак после, на път за аерогарата. В момента не мога да отстъпя ни на косъм от изискванията си. Искам и усмивката и толкова. И ето го Лилето усмихнато, изиграва всичко според мене за 9,80. Можем да тръгваме. Пристигаме на аерогарата в последния момент, когато казват: „Последно повикване“. Сега вече мога да се усмихна и аз. Момичето вече знае, че може, ще трябва да е забравило, че е грешило… Мисля си, че прекалено много го обичам това дете. Прекалено много, щом мога, десет минути след като ми е късало нервите, да забравя всичко…
В самолета си спомних, че на последния турнир в Норвегия Ливия Меделонски, треньорката на отбора на ФРГ, ми каза, че нейното мнение, а и мнението на техните специалистки е, че световна шампионка ще бъде Анелия Раленкова. Гледали, наблюдавали през годината всички гимнастички и такава точно, толкова готова за титлата никоя не била. Миналата година Ливия казваше, че много се надява, когато световното първенство бъде в Мюнхен, някоя от техните гимнастички да вземе медал. Та Кармен Ришар беше световна шампионка в Испания, когато не участвувахме ние и другите гимнастички от социалистическите страни. Все пак е нещо, което трябва да се помни, нали? Сега Ливия не говореше за никакви медали.
— Много ти е силна тройката — казваше Меделонски — но от Раленкова не е по-силна никоя друга сега.
Мислех си, вече когато потеглих за Мюнхен, ако има някаква справедливост, световна шампионка ще бъде наистина Анелия Раленкова. Ако поне веднъж съдийките по художествена гимнастика могат да бъдат справедливи докрай, да не се влияят от досегашните титли и медали и да гледат само точно сегашната игра — абсолютната шампионка ще е Анелия…
Не зная защо бях така уверена, че Ани няма да сгреши. Вярно, игра силно през цялата година, но все пак бе дебютантка, за пръв път стъпваше на истински голям подиум. И Лили побеждаваше преди европейското, а започна с грешки. Все пак първото голямо състезание не може да не даде отраженде. И както слушах от всички страни тези опасения за Ани, така бях и абсолютно сигурна, спокойна за нея.
Нейната предстартова треска мина като че много по-рано. При последното контролно състезание, когато трябваше да се определи окончателно съставът, една малка грешка на Анелия можеше да я ликвидира. Аз бях толкова нервна, че не можех да се понасям. Ани запази спокойствие и това реши въпроса. Беше единственото състезание през годината, в което Раленкова игра предпазливо, само с мисълта да не сгреши. Оттук нататък за нея вече нямаше проблеми. Подготовката си казваше думата и в тези последни дни преди състезанието. Единствено тя понесе спокойно и жребия, и последните продукции, и последните тренировки. Не искаше да я обичам и да й вярвам, не питаше защо тренираме по план, а не без план, не плачеше, не се тръшкаше, че са й прекалено сложни, прекалено трудни композициите, въпреки че бяха най-трудните, които някоя гимнастичка в света имаше. Тренираше спокойно, зряло, играеше с огромно удоволствие дебютантката.
И ето го зад гърба ни този познат път. Същия, който изминах с Илиана за Лондон, с Лили за Амстердам, с Ани за Мюнхен. 1979 г. беше посветена на дебютантката Илиана Раева. В Лондон тя остана четвърта, на пет стотни зад медала в многобоя, стана шампионка на бухалки с гръм и трясък, сребърна медалистка на топка. Бях неизказано щастлива от успеха на моето малко, храбро момиче, което за пръв път стъпваше в такава голяма битка и показа, че умее да се бори като зряла гимнастичка.
1980 г. беше посветена на дебютантката Лили Игнатова. Направих всичко, за да може да се види н хареса гимнастиката на Лили, преди да я заведа на първото й голямо състезание — европейското първенство. Едновременно правех всичко, което ми бе по силите, да израства като гимнастичка. В Амстердам имах абсолютна европейска шампионка — Раева, и вицещампионка — дебютантката Игнатова. Бях горда с моите две момичета.
1981 г. беше посветена на Анелия Раленкова. Стараех се през цялото време да дам шампионска подготовка и на Илиана Раева, и на Лили Игнатова, да налагам заедно с Анелия и Диляна Георгиева, да правя това, което е по силите ми, за Даниела Грънчарова. Тук беше най-трудно, трябваше да се поставя всичко на нови релси, а при двувластието, което ми наложиха като компромисно решение, всичко се оказа много по-сложно, отколкото в началото си го представях. Непрекъснато трябваше да мисля за всяка промяна — точно колко деликатно трябва да стане, за да няма обидени. А мене дипломацията ме изморява повече от всяка работа.