Вечерта преди състезанието говорехме, че най-доброто, което могат да направят, е всяка да се изолира от всичко, да се съсредоточи само върху своята игра. Казвах го на двете — на Илиана и Анелия, които както обикновено бяха в една стая. Казвах го и се надявах да го чуе и запомни Ани. За Илиана ми бе ясно, че няма земна сила, която да я изолира. Тя трябва да е в курса на събитията всяка секунда. Ще си навре нослето в най-горещата точка, ще проучи обстановката, ще се наслади и на слабостта, и на силата на съперничките си и ще се опита да застане над всички — слаби и силни.
Още започнало-незапочнало състезанието, и ето я Илианка, подала си муцунката: „Само за минутка“. Ако мога да й кажа нещо за Дерюгина. Не успяла да я види. Нали я знаете Нешка? Ако мога да й кажа само с две думи, че трябва да тича да се прибира, докато Нешка не е забелязала. Ядосвам се и ми е смешно. Знаех, че няма да издържи. Казвам само: „9,20 и веднага се прибирай да не те усетят, че не отговарям“. „9,20?! Защо, какво стана?“ „Нищо не стана. Игра и нищо особено, изчезвай, после ще ти обясня.“
Илиана тича към съблекалнята, заинтересована до немай къде от новината, доволна все пак, че Нешка, улисана по Лили, която трябва първа да стартира, не забелязва това временно отклонение.
След малко намира пролука да попита какво направи Бошанска. Казвам телеграфно кратко: „Ефектно, но пълно с грешки — 9,10“. Илиана обича Бошанска, но изчезва бързо-бързо, нямам време да разбера кое надделява — съжалението за провала на приятелката или удовлетворението, че намаляват претендентките за тази титла, към която се е устремила с цялото си същество.
Не, Илиана не я загуби, защото премного се интересуваше от конкуренцията. Тя винаги се е интересувала. Иска да е съвсем наясно с фактите. Да знае с какво се бори, какво побеждава. И ето че много скоро, за часове просто разбра това, което Нешка повтаряше цяла година: „Гледайте Ани! Сега тя трябва да ви е ориентирът“. Ани, два пъти резервата!
Ако има някой, когото Илиана да уважава съвсем без резерви, това е точно Анелия. Според Илиана всичко у нея е малко прекалено — и това изискване за прекалена честност, и тази пълна нетърпимост към всяка лъжа, и този неприятен навик да казва какво мисли още в момента, защото така изисквало приятелството, но все пак предпочита Ани пред всички други.
Първият ден на световното първенство завършва с две водачки — Раева и Раленкова. Вечерта, когато вече са сами в стаята, Илиана казва:
— Ти ще издържиш утре, аз не.
Анелия я поглежда малко презрително. Мързи я да й отговори. Хич не обича, когато някой се превзема, но сега просто няма настроение да се занимава с глупости. А Илиана не се превзема. Ако Анелия не е видяла нищо от състезанието, ако не знае как се движат другите конкурентки, Илиана вече всичко знае и, разбира се, най-жадно от всички е гледала точно тази друга водачка, която сега си подрежда леглото, като си мисли, че ще може да заспи през тази нощ. След малко Илиана с изненада установява, че Ани наистина е заспала. Боже, какви нерви… И все пак някъде към три часа през нощта се обажда:
— Илиана, не спиш ли?
— Не, мечтая.
Ани съвсем се разсънва:
— Мечтаеш ли?
— Да, мечтая си утре да играя страшно хубаво…
Илиана игра силно, ярко, завладяващо на това състезание. Направи грешки, които публиката щедро й прости, защото момичето вече се бореше за сърцето на залата. Съдийките, разбира се, не прощаваха…
Когато на пресконференцията питаха как приема абсолютната европейска шампионка победата на новата световна шампионка, Илиана каза:
— Много исках аз да съм победителката, но титлата спечели друга българка. Анелия си я заслужи напълно и единственото, което мога да направя, е да я поздравя от сърце.
— Какво ще каже Раленкова?
— Всяка от нас трите можеше да победи. Силите са изравнени. Това състезание е едно от многото, просто се казва световно, и аз имах шанса да съм победителка точно на световното. На следващото, когато ще бъдем отново трите, не се знае коя ще е победителката. Всяка може да бъде. Вие видяхте колко са силни Илиана и Лили…